Винарска изба на Яков Рупеца (Къщата с линовете) - Иван Гащилов

През ранните години на деветнадесетия век от Родпите слязъл и се заселил в Асеновград един богат българин. Проявил се, като стегнат стопанин, който много мислел, малко говорел и винаги с успех приключвал търговските си начинания.

Наричали го Никола Рупеца.

Когато се заселил в града, Никола купил един турски чифлик по поречието на река Чая и засадил към 500 дка лозя. Закупил и една стара винарска изба в тогавашния търговски център на града.



Съборил част от сградата и на нейно място издигнал тази винарска изба, която сега приковава очите ни. Синът на Никола - Яков, разширил винарството и оставил името си като стопанин на този последен запазен досега храм на езическия култ към виното. Повечето от останалите други изби са съборени под ударите на забързаните градостроители.

Тази винарска изба на улица "Булаир" N6 в Асеновград беше превърната в етнографски кът. Тя бе едно рядко творение на българския талант. И за голяма радост на града трите лина си стоят под навеса, където са стояли на своя столетен пост, и имат голяма музейна стойност. В тях се е приготовлявало царственото маврудово вино, поемало от тук по пътя си към света. Тези линове са с ками и клинове, нямат нито пирон, нито папур. Те са единствени в града, а по други сведения са единствени в цяла България.

След смъртта на баща си Яков Рупеца става един от най-големите винари в Станимака. Освен лозето, притежава доста декари обработваема земя.

Чифликът, за който стана дума, се намира близо до днешната Карабитна фабрика. Това, което е останало в момента, е само малка част от неговите размери и слава, която е имал в началото на двадесетия век. Легендата за този чифлик, е че той през турско време е бил притежание на Лаут бей, около чифлика е имало цяло селище, което работело за бея. Лаут бей живеел на чифлика само през лятото. През зимата прекарвал в Пловдив, където имал големи къщи. Този чифлик няколко пъти бил нападан от Мехмед Синап. Чифликът, както и селището до него, се казвали Лаута по името на Лаут бей. По-късно собственик на този чифлик станал гръкът Яни Петрекидес. По някои сведения той го купува от Лаут бей и по-късно го продава на Никола Рупеца.

За няколко години чифлика става образцов. Яков Рупеца наема работници, които с волски коли докарват пръст от района на Долни Воден, като я разстилат върху тамошната почва. Така се създава нова, по-качествена почва. В началото на миналия век там се отглеждали триста декара лозя от най-различни сортове. Освен това имал и обширна овощна градина с различни сортове дръвчета, имал и черничеви дръвчета, няколко декара ливади, засети с люцерна и детелина.

Изградена била и специална бубарница, в която отглеждали голямо количество буби. Яков Рупеца лично ръководил стопанството, където работили около 50 работници. Освен това тук се експериментирало отглеждането на различни сротове тютюни, подходящи за района, като се изключат опитите, които се извършват по това време в училищата в Хасково, Садово и Пазарджик. Чифликът на Яков Рупеца е превърнат в единственото модерно частно стопанство в Южна България. Днес от това модерно стопанство е останало съвсем малко, което ни напомня за него и неговия стопанин. Въпреки че са минали толкова години, неговия пример е достоен за подражание и уважение, а името му е тачено от поколенията.

Старата винарска къща на Яков Рупеца е близо до съвременния център, сред един оцелял ансамбъл от стари къщи. С външните си очертания, строена от сив дялън камък, сградата прилича на английски замък в тюдориански стил. А когато влезеш вътре, над теб се извисяват три етажа със светли отвори, обграждащи дворната площ. Камъкът на външните стени е закрит от богата колонада дебели дъбови греди, дървени сводове от извити на полудъга носещи подпори, дантелени парапети на чардаците и дървени стълбища между етажите.



Тази приказна постройка от камък и дърво е старинна винарска изба, известна на асеновградчани като "Винарска изба на Яков Рупеца".

Като тръгнем по салоните, под нашите стъпки скърцат старите, дебели, дялани на ръка дъбови дъски. Над нас са потонираните тавани, изпипани от яко дъбово дърво. Творение на архитектурния гений на самоуки зидари, сградата не е съхранила никакви следи за имената на творците, създали тази поема от камък и дърво. Родопчани от Югово ще да са, защото тяхното умение да накарат дървото да запее срещаме често по този край.

А функционалното предназначение на сградата като място, където слънчевият заряд на горздето преминава в букета и дъхавия аромат на виното е, още едно доказателство за умението на зидарите от Възраждането да сътворят с артистично вдъхновение всяка битова задача.

Кога е изградена тази винарска изба и кой е стопанинът, дал заръка за нейното издигане, не знаем.

Яков Рупеца беше бездетен. Една есен един беден човек от село Тополово карал грозде да му го продаде, времето било студено, на каруцата му стояло малкото му момиченце, Рупеца го съжалил и казал на жена си: "Фросо мари, я да вземем вътре това детенце да се стопли, вънка е студено". "Ам това българче може да има въшки" - рекла тя. "Няма хън-мън, прибери го вътре!" - казал той. Прибрали го вътре на топло, стояло два-три часа, докато приемат гроздето, и го харесали. То било кротко и миловидно момиченце и казали на баща му: "А бе, дай ни това дете да го осиновим, ние си нямаме деца". Жена му в началото не го искала, но я кандардисали. Селянинът имал доста деца и казал: "Ами да ти го дам бе, чорбаджи..."

Осиновяват момиченцето, то пораства и преди да убият Рупеца той го оженва за писаря си, който му водел всички сметки. Раждат им се три деца - две момичета и едно момче на име Никола (Никото). Писарят се казвал Димитър, сега внук му носи неговото име. Една от дъщерите му се казвала Риталда, внукът е неин син.

Когато осиновеното момиче на име Мария пораства, Яков Рупеца и дава едни документи в плик и и казва: "Мария, вземи тези документи и ги тури в касата, един ден да ме споминаш", а тя му казала: "Чорбаджи, какво ме лъжеш, защо са ми тези документи?". "А бе, тури ги там, и ще разбереш" - отвърнал той.

Когато убиват Рупеца, идват сестрите му да искат имане, да делят имота. Обаче повикват двама адвокати, които преглеждат книжата и казват, че са валидни. Документите били подписани от чорбаджията Маринчоолу и Перикли (грък). Яков Рупеца бил завещал всичко на Мария. Къщата беше взета от Общината за музей, но при реституцията си я върнаха на наследниците на Мария.

По разкази на стари асеновградчани, Яков Рупеца бил близък с цар Фердинанд.

В същата къща днес живее внучката му Ефросина Атанасова, заедно със съпруга си Васил. Те живели много години в чужбина (Гърция, САЩ), но след 1989 година се завръщат в Асеновград и извършват основен ремонт на къщата.

В чифлика имало засети към 500 ореха, не много едри, които се чупели с два пръста като фъстък. Имали и голям сливова градина, но една вечер идват група македонци и обират всички сливи. Яков Рупеца като видял обраните сливи, едва не припаднал, но се досетил, че тези, които са ги обрали, ще търсят пазар, за да ги продадат. Най-напред отишъл на Пловдивския пазар и видял, че продават неговите сливи. Съобщил в полицията, която арестувала крадците. Те се заканили, че ще отмъстят.

Един ден като се връщал към града, на Капсидата го срещат няколко души македонци, един от тях го удря с мотика, ударът е смъртоносен, той пада от коня и умира на място. По други сведения Рупеца е бил убит в района на Долни Воден, като обикалял земите си. Убийците слагат в ръцете му шише ракия, за да прилича на самоубийство. Това станало някъде през 1923-1924 година. Той бил английски поданик и България плаща доста пари за неговата смърт.

Внукът на Яков Рупеца (Никото) също е бил един от старите винари и прочут като такъв. Бил с пъстри очи, слаб, висок и интелигентен.

Никото продължавал да си прави домашно вино по старата рецепта за собствени нужди.

Това е старата слава на Станимака, която е родина на един от най-прочутите винени сортове грозде - вълшебния мавруд.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев