Съборът на Рожен - някога и сега - Харалампи Станчев

Знае се, че и след Освобождението на България през 1878 година договореностите между Великите сили оставиха много много български селища от Смолянски и други региони в турско.

Границата бе вододелът на село Долно Дерекьой (днешно Соколовци).

А имотите на жителите му на Рожен и край Пампорово останаха в българско.

Обичаят за събора на роженските поляни датира 1885 година.



Тогава сравнително свободно е ставало преминаването на жителите на това чисто българско село през митническата охрана на Рожен, за да стопанисват ливадите, горите и другия си имот, останал в Румелийска България. Събирали се роднини и близки от двете страни на тази изкуствено създадена граница, за да изплачат мъката си и да се повеселят. Десетките чевермета, гайдите, песните и народните хора, диплили се до мръкване, са подхранвали силно чувство, за да видим по-късно и многото родолюбиви дела на тези планинци.

През зимата на 1891/1892 година голям сняг затрупал главния природопски път през Рожен. Населението на Долно Дерекьой насилствено носело ангарията по разчистването на снега. Тогава селски мухтар (кмет) бил Тодор Станчев. Непрестанно притискан от Хасан Чауш да изкара на ветровития връх и в празничните дни населението, дори и родилките, за да ринат сняг, той най-после кипнал. Нахвърлил се върху насилника и му скъсал кирливия мундир. Но това му донесло 10 дни строг тъмничен затвор с побой и глоба 10 турски лири.

С така грубо поруганата чест дядо Тодор станал най-големия привърженик на подетата по това време от поп Васил идея за изселването на Долно Дерекьой и заселването в пределите на България. И вечерта на 25 март (стар стил) 1892 година на ден Благовец, дядо Тодор повежда първата група от 8 семейства, натоварени с покъщнина, която могат да носят на ръце и мулета. Бегълците превалят слабо охраняваната в този ден Роженска височина и спират на "Тузлата", над днешното село Проглед. Оглеждат се, поздравяват се със свободата и първоначално се настаняват в Станчовата колиба. На другия ден - в други околни колиби, предварително подготвени за що-годе поносими лагерни условия. Преодоляват много тежки зимни дни и други неволи, но не се отчайват. С малката помощ от българското правителство (по 150-200 лева на семейство и разрешение за сеч и добив на строителни материали от собствените си гори) напролет започват строеж на първите къщи. Не закъсняват и сградите на църквата, училището... Така тези смелчаци стават основатели на днешното прочуто със своята чистота, въздух и гостоприемство село Проглед.

След това изселване още по-големи и емоционални стават ежегодните събори на Рожен и деня на Св. Пантелеймон, на името на когото е централният параклис в тази местност.

Първият голям събор на Рожен става през 1898 година, когато тук идва и легендарният Петко Войвода. Особено тържествен и паметен бил бил съборът през 1908 година, когато се празнувал Хуриетът. На този ден за първи път си подават ръка всички политически врагове. Присъствал и целият турски щаб от Пашмакли (Смолян). Тогава, скривайки оръжието си по хвойни и шумаци, за пръв път легално пристигат на събора рошавите, брадати и страшни дотогава комити, водещи много години нелегален живот. С коне, мулета, конски каруци, окичени с алените родопски халища, и пеша от околните села Чепеларе, Стойките, Широка Лъка, Горно и Долно Дерекьой и селата от Пашмаклийския регион се стича многохиляден народ. Става и най-големият дотогава стокообмен между хората от двете страни, тъй като в дните на събора митническите власти от Турция и България много недоглеждали.

От 1912 година насам (след присъединяването на Смолянско към България) този събор губи първоначалното си предназначение, но традицията остава и ежегодно на Деня на Св. Пантелеймон празненствата се провеждат. Всички родове правят своите срещи с пищни трапези, песни и хора до вечерта. Тогава тържеството се пренася на Проглед. Голям фотоархив от тези забележителни всенародни веселия ни завеща знаменития фотограф и родоповед Крум Савов. Той бе дълги години душата на родопската колония в Асеновград.

С нова амбиция и грандиозна масовост на Рожен през социалистическите години ставах и националните туристически събори с надсвирване и надпяване. Те привличаха и продължават да привличат внимание на много любители на родопския фолклор от страните на Европа и другите континенти.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев