Един изключителен паметник на архитектурното ни наследство, нелепо разрушен през 1962 година под предтекст за разширяване на пътя към гр. Смолян. От храма, който е бил ахиерейска църква сега е останала само камбанарията, първоначално съградена отделно от основната сграда и сега тя е към храм - параклиса "Св. Василий Велики".
В храма се е намирал много интересен иконостас - майсторска творба на резбарското изкуство. Той, както и тронът, който също е произведения на резбарското ни изкуство са правени и монтирани през 1802 година, както личи от надписа на иконостаса. Там освен това е указан и неговият ктитор - Аргириос Комнятос.
След разрушаването на храма, той е демонтиран, отчасти скъсен и пренесен в "Св. Василий".

Сградата е представлявала оригинална, трикорабна, едноабсидна църква с нартекс, наос и олтар. От нея са запазени мраморни плочи, с издълбан на тях двуглав орел, а в долната част цветя с листа.
В нейният двор първоначално са енорийските гробища, а Стоил Стоилов публикува някои надписи върху гробищни плочи, преведени и публикувани, заедно с другите надписи от храма през 1929 година в книгата си за Станимака Апостолидис. Ето и текста на един от тях:
"Под този камък почива покойната Мариани Константину, живяла само 28 години в добродетел и уважение и между живите оставила 5 деца и трудолюбив съпруг. Лека ти пръст непрежалима девойко. 1841 г., юли-21".
Ето и надписа на друга надгробна плоча:
"Константин Емануил, II-и Юлия 1844 г". (вероятно датата на смъртта).

Външно църквата представлява ниска постройка, зидана в земята - нещо типично за строеж по време на епохата на робството. Ето и как арх. Стоилов описва интересните неща от вече несъществуващият храм.

- Капителите на колоните, оформени с растителни орнаменти, представляващи листа и други мотиви с растителен характер.
- Мотивите залегнали в ажурната дърворезба на иконостаса, предимно са: Лозови клонки, преплетени с гъгъби, орли, ангели и др. Изработката и третираните мотиви се приближават до тези на църквата "Св. Богородица - Успение" в Асеновград.
- Старият антимис на храма е от 1780 година, и е взет от Атонският манастир "Ватопед". Има и други антиминси от по-късна дата.
- Сребърен потир, изработен през 1807 година.