Любен Каравелов в Горни Воден - Никола Филипов

Големият български възрожденец, революционер и писател Любен Каравелов издава през 1868 година в Москва пътеписка си „Из записките на българина”. В него той описва някои подробности от своята биография, както и посещението си в редица наши градове и села в средата на миналия 19-ти век. След като изучил българското четмо и писмо в родния си град Копривщица, на петнадесетгодишна възраст баща му го изпратил в Пловдив да учи турски и гръцки, защото в онези времена „всеки голям търговец трябва да знае гръцки!”. Тук той бива настанен в къщата на един от най-богатите гръкомани Янко Ушаклията.

В своите записки от 1850 година Любен Каравелов пише, че богатите пловдивски жители живеели в града само през зимата. През лятото ги прогонвал оттам „отчасти нездравия климат, а отчасти утомителното еднообразие на празнотата” и цялата пловдивска аристокрация се преселвала „при полите на Доспатските планини, в селата Воден, Куклен, Дермен дере, Станимака и по манастирите...”.


Така заедно със своите чорбаджии и той тръгва през лятото за Воден (двойното име Горни Воден е дадено едва след Освобождението), което пътуване описва по следния начин: „Моят чорбаджия или възпитател (у нас почти всякога мешат тия две титли) кир Янко хвана три коли, които бяха покрити с рогожи и в които бяха впрегнати едри биволи. Тия яки животни се обязваха да прекарат от Пловдив във Воден жените, слугите, слугините и домашните принадлежности, а кир Янко, неговият син и аз трябваше да съставим кавалерия и да яздим едно благородно и две неблагородни животинчета, т. е. Кир Янко възседна своя анадолски хат, а аз и синът му се качихме на два марковски челебия.

И така, в едно лятно утро ние оставихме вонещия град и тръгнахме на югозапад”.
Сега, след век и половина, интерес представлява описанието на самото село.
„Селото Воден, дето ние мислехме да проживеем лятото, е гръцко село. Народното предание ни разказва, че тия гърци са били колонизирани от някой си гръцки император и принадлежали на манастирите, които по тия места са доволно многочислени. С гърци са населени още част от Станимака и селото Куклен... Жителите на тия няколко села се занимават или с лозарство, или с козарство. В селото Воден на 150 къщи съществуват седем черкви, а в Станимака ги има до сто. От всичкото това се види, че тия села са се населили полека-лека и че главното начало на тяхното заселение принадлежи на калугерите. Гореказаните черкви ни служат като паметник, че страната от селото Аратова и до Пещера е имала голямо сходство с днешна Света Гора, т. е., че тя е била калугерско царство. Разбира се, че деветдесет процента от тия черкви са паднали вече и намират се в жалостно положение”.

В своята по-нататъшна дейност Любен Каравелов неколкократно обръща внимание на Горни Воден. Така например в брой 43 от 8 април 1872 година на издавания от него в Букурещ вестник „Свобода” пише, че в свой доклад пловдивският мютесарифин известявал, че „населението на Станимака и Воден е гръцко, но и там живеят много българи”. А в някои свои разкази ползва имена на личности и местности от Горни Воден и манастира „Свети Кирик”.

В споменатите записки Каравелов изяснява от какви гърци е съставено това население. Повечето от тях са потомци на чисти българи, слезли от балканските села и градове и постепенно по различен път са се елинизирали.
Сведенията, които ни дава Любен Каравелов в тези свои записки, са ценни с това, че хвърлят допълнителна светлина върху краезнанието ни за един недостатъчно проучен период.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев