Първата фабрика за изкуствени цветя в България - Ангел Кръстев

Годината е 1900. Христо Коваче, познат в града под името Манийката, напуска работата си като пощенски служител в село Голямо Конаре (сега гр. Съединение) и се завръща в Асеновград с твърдото решение да се посвети на производството на изкуствени цветя. Близките на Христо Ковачев изказват различни версии за това решение и първите стъпки в това производство. Едни казват, че на пазар в село Голямо Конаре той видял изкуствени цветя и ги купил, други са на мнение, че това е станало на пазар в Станимака, трети - че това е станало на храмовия празник на манастира "Св. Неделя", край родното му място - село Златовръх.

Да се посвети на производството на изкуствени цветя Христо Ковачев има и друг фактор.


В онези години за тяхното производство се използва коприненият плат. Асеновград по това време е един от най-големите копринарски центрове в България. Не само че в града и селата се отглеждат много буби, но в 1896 година тук е открита и първата фабрика за производство на коприна, наречена "Свила".

Христо Ковачев преценява, че всичко това благоприятства за производството на изкуствени цветя в града, непознато дотогава. И се заема сериозно с тази дейност. Първите стъпки прави сам, а след това включва и майка си, сестра си Анастасия и брат си Димитър. Една година семейството работи в къщата на Никола Димов - баща на известния адвокат Стоян Димов. През 1901 година Христо Ковачев, подпомогнат от приятеля си Тома Шумков, открива работилница за цветя в една от Шумковите къщи. Наети са и първите работнички. Само за една година броят им достига 40. През 1903 година Христо Ковачев изгражда специална сграда за фабрика в края на града, на пътя за Тополово. Тук работничките достигат 50-60 души. Разширява се асортиментът на производството. Наред с изкуствените цветя се произвеждат и "погребални и други украшения, а също така белила, червила, вакси и бои от пръст за мазане на здания", пише органът на Социалдемократическата партия, в. "Работничестки вестник" от 15 септември 1904 година.

От картичка-писмо разбираме, че фабриката на Христо Ковачев е първата в страната за производство на изкуствени цветя. В нея пише следното: "Първа българска фабрика за изкуствени цветя и други индустрии, основана през 1900 година в Станимака. Главен представител за България Англо-българско анонимно дружество С. Куюмджиян с клонове: Пловдив, София, Русе, Варна".

След 1906 година фабричното производство е разнообразено. Изработват се всички видове венци и букети за булки, за домашни украшения, накити - копринени, кадифени, платнени, парафинени, полирани, сърмени, и различни траурни венци.

Производството на Христо Ковачев присъства на пазарите и панаирите в цялата страна, намира прием и в чужбина. Търговски пътници, наричани още пласьори, обикалят страната и предлагат мостри от производството на фабриката.

На 28 ноември 1907 година Христо Ковачев подава заявление в Пловдивския окръжен съд с искане "за регистрация на фирмата и марката на това търговски предприятие". На 12 май 1908 година съдът с решение N 7802 регистрира фабриката.

Новите сведения за фабриката на Христо Ковачев срещаме в статия на в "Работнически вестник", в която се съобщава за извършена ревизия от представител на местната Социалдемократическа партия с цел да се установи дали се спазва работният ден и условията на работа. В статията се изброяват годините, както и дейностите на работничките. В голямата си част те са млади момичета.

През 1909 година семейството на Христо Ковачев е сполетяно от тежка загуба. Изгаря къщата му с почти цялото имущество. Всичко това пречка за изплащане на дълговете, взети за фабриката. Няма сведения за дейността на фабриката през следващите няколко години, от 1909 до 1912 година, но на 22 юли 1912 година местният вестник "Станимашки глас" съобщава, че фабриката е обявена във фалит. На 30 юли Пловдивския окръжен съд с решение N 220 обявява Христо Ковачев - фабрикант на изкуствени цветя - в несъстоятелност.

Фабриката на Христо Ковачев е разрушена и материалът от нея е разпродаден за покриване част от дълговете. Тя е разрушена, но поставеното начало продължава да се утвърждава в икономиката на града. Дейността на Христо Ковачев се подема от неговите работници, близки и роднини. Изкуствени цветя започват да произвеждат счетоводителят му Аврам Яхия, работникът Иван Ковачев , Невена Мудийката, Анастасия Костадинова. Изкуствени цветя продължават да произвеждат сестра му Анастасия и съпругът и Никола Гайдаров в Пловдив, брат му Димитър, а по-късно всички негови деца - Клара, Зора, Никола и Христо. Традицията се поддържа и след национализацията, вече в държавните фирми. В тях работят синовете му Христо и Никола. Включва се и един от внуците на Христо Ковачев - Владимир Воденичаров. Той става най-верният последовател на делото на своя дядо. В създадената база за производство на изкуствени цветя към РП "Асеновец" Владимир Воденичаров започва производството на булчински рокли. В работата са привлечени неговата съпруга Теменужка и дъщеря му Клара.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев