Манастирът "Св. Кирик" - Никола Филипов

Все още не е решен въпросът за времето на възникване на манастира „Св. Кирик”, но това най-вероятно е 13 век, когато се строят и много други манастири, обединени около Бачковския в една малка природопска Света гора. Още повече, че наоколо са все имоти на Григорий Бакуриани, който подарява тези земи на основания от него Бачковски манастир, запазвайки за себе си съседния замък Воден.
Много автори споменават за намерена тук мраморна плоча с български надпис от 1321 г. Но това не е подкрепено с доказателства и текстът й никъде не се споменава.

През 1928 г. уредникът на музея в гр. Пловдив Ст. Н.Шишков изпраща писма до всички кметове в околността, с цел да събере информация за старините в района.


Един от въпросите е: „Има ли в селото ви манастир и кога е построен?” На това запитване новозаселилият се в Горни Воден кмет Иван поп Стоянов, отговаря: „Има манастир „Св.Кирик”, построен в 1321 г., според надписа на плочата на входа на черквата”.

Манастирът е ограбен и опожарен от кърджалиите на Емин ага през 1810 г. Когато в 1819 г. поп Константин Иконом издава „Наръчник на Пловдивската епархия”, той споменава, че „Воденският манастир в момента е в руини, вследствие опожаряването му от разбойници”. С доброволни християнски дарения манастирът е възстановен до 1935 г. През следващите години храмът „Св. Параскева”, издигнат в средата на манастирския двор, бил постепенно изографисван. За две от иконите се смята, че са дело на Захари Зограф, а по-голямата част от останалите сцени и стенописи – на преселника от Егейска Македония Алекси Атанасов. Църквата е осветена официално на 15 октомври 1850 г.
След учредяването на самостоятелна Българска екзархия от 1870 г. манастирът остава в ръцете на Патриаршията и се превръща за известно време в крепител на гръкоманщината. Едва през 1906 г. жителите на с. Лясково го превземат и предават на Българската екзархия. Гърция води по този въпрос дела за обезщетение чак до 1930 г.

В манастира „Св.Кирик” през деветнайсти век е имало килийно училище. В края на 19-ти и началото на 20-ти век той е един от най-оживените манастири в областта. От описите на имуществото му се вижда, че по това време той е разполагал с 55 стаи, 8 кухни, трапезария, две фурни, 4 яхъра, изби, складове и т.н. Стопанството му има над 1200 декара гори, 615 декара лозя и ниви, доста едър и дребен добитък, птици.

През 1922 г. „Св.Кирик” бил предоставен на монаси и свещеници от царска Русия, забягнали след Октомврийската революция, които откриват тук Пастирско-богословско учмилище. На 17 август 1924 г. сутринта в западното крило на манастира, където живеели курортисти, избухва пожар, който унищожава 22 помещения от най-живописната му част. През 1943 г. манастирът е забранен за посещения и превърнат в концлагер. Тук са затворени Тодор Павлов, Сава Гановски, Жак Натан, Марко Марчевски, Младен Исаев и много други известни учени, писатели и интелектуалци. Има и група съветски военнопленници. През август 1944 г. броят на въдворените е 129, от които 52 са жени.
 
Copyright 2003-2014 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев