Последни църковни борби - Никола Филипов

През ноември 1924 година приключва преселването на бежанци от Македония и Тракия в квартал Горни Воден. В края на годината, след заминаването за Гърция на старото гъркоманско население тук има 1585 жители, съставляващи 330 домакинства, преселници от над 30 села и градове, останали под гръцка власт.

В една своя статия във вестник "Вестител" относно стенописите в горниводенските параклиси и църкви, г-н Теодор Пеев пише:

" ... някой още по-грижовен патриот, неграмотно е нанесъл с бяла боя върху гръцките имена на светците своя вариант...

Къде е бил свещеникът, селският даскал или горниводенската интелигенция, не се знае.


Но това не е толкова фатално и не толкова героично, защото е станало най-вероятно след изселването на гърците от селото. По същия начин са сменени почти всички надписи на иконите и стенописите във всички горниводенски църкви и параклиси".

Въпроса за подмяната на гръцките надписи с български в църквата и параклисите на кв. Горни Воден съм изследвал и описал в книгата си "Воден през вековете" и тук искам да дам някои разяснения.

Новодошлите в Горни Воден бежанци заварили по училището и църквата надписи с едри гръцки букви. Имайки предвид, че по родните им места в Македония и Тракия гърците са заменили всички църковнославянски надписи с гръцки и не са оставили дори надгробни плочи с български надпис, те искали от свещеника замяна на надписите с български. Това продължавало десетина години, но свещеникът се противопоставял, защото храмът се издържал благодарение на посещаващите го гръкомани.

В онези години обаче, новозаселилите се бежанци не са могли да търпят повече гръцките надписи и през февруари 1936 г. изпращат Изложение до Пловдивския митрополит Максим, до Светия Синод и до Околийския управител, подкрепено с подписи на 192 глави на семейства. В него авторите на писмото "от името на 280 семейства от Македония и Тракия" пишат:

" Нашето религиозно чувство се смущава, когато в божия храм, място за молитва, отдих и национално единение ние виждаме гръцко писмо и гръцки икони, когато на нашите братя, които оставихме в Тракия и Македония не се позволява да се наричат даже българи, камо ли да говорят и се молят на свой език.
Ние не посещаваме църквата само заради гръцките надписи и икони, които за нас са олицетворение за нещастната ни съдба и тази на цяла България”
След това описват как от единадесет години поставят въпроса, но свещеник Златан Тодоров им отговарял: „Каква е разликата между българи и гърци и по-добре би било да си бяхте останали там... аз живея изключително с приходите, които ми оставят гърците богомолци и гърци поклонници, идващи от цяла България, тъй като те тук намират свой храм, свое отечество..."

По-надолу изложението продължава:

" ... ние смятаме, че за да посещаваме храма, същият трябва да бъде БЪЛГАРСКИ, с български икони и надписи...
. . . Ние заради родните български църкви, родното българско писмо, родната българска реч напуснахме нашите родни огнища, които по злата участ на съдбата останаха в чужди ръце. . .
За нас, изгнаници българи, в нашето бежанско село . . . е несъвместимо с разбиранията ни и нашето историческо минало и традиция храма божий да носи гръцки надписи и гръцки икони в собствената ни църква..." и т.н.
Но... години минават, а надписите си стоят.

На 22 май 1941 г. с подписите на около петдесет души е изпратено ново Изложение, в което четем:

„. . . Дали така бе с българските църкви и параклиси в поробените български земи - Македония, Тракия и Западните покрайнини? Не! Известно Ви е Ваше високопреосвещенство, че за едно българско име написано на надгробен кръст се пращаха на заточение наши братя и биваха подлагани на инквизиторски мъки.
На 24 май 1940 г. вместо подходящо слово в църквата за Кирил и Методий, няколко гъркини му платили и го извели в един параклис извън селото..."
На 15 юли 1941 г. подобно писмо-протест изпраща и македонското благотворително братство "Апостол войвода".

Действително веднага след нахлуването на гръцката армия в населените с българско население територии на Егейска Македония и Беломорска Тракия биват унищожени всякакви надписи на църковнославянски или български език – в църкви, параклиси, гробища, манастири... На хората им се забранява да говорят майчиния си език дори у дома, гръцки шпиони слухтят под прозорците...
Шест хиляди гръцки андарти са назначени да следят това население и за най-малкото отклонение – изследваш безследно!

На поп Лазар в с. Постол (сега Паля Пела) например, гръцкият андартин забива нож в гърба му на връх Великден само задето си позволил да произнесе на български думите "Христос возкресе!" ИЕздевателствата над българското население в земите под гръцка власт са неописуеми.
С писмо 8699/17.10.1941 г. новият пловдивски митрополит Кирил (същият, който сетне е избран за патриарх) нарежда надписите да бъдат заменени, а свещеникът да живее в селото.

Няколко месеца по-късно обаче горниводенци разбират, че с писмо от свещеника, митрополит Кирил е бил заблуден, че предписанията му са изпълнени и всичко е наред.

В края на 1941 г. 27 души, начело с учителя Момчил Стоев, се заемат сериозно с въпроса за гръцките надписи. Художник – иконописец Николай Ростовцев, като председател на комисия, взема средно становище - нещо да остане, нещо да се замени, защото имало иконописни творби от 17 и 18 век.

На 25 юни 1942 г. митрополит Кирил нарежда незабавно да се заменят всички гръцки надписи с български.

През юли 1942 г. църковното настоятелство възлага на Иван Константинов Шикеров от Асеновград да замени гръцките надписи на всички икони в църквата за девет хиляди тогавашни лева и в параклисите за още десет. Според сметко-разписките, с които му е плащал касиерът Тодор Мавров (Чауша), освен тези деветнадесет хиляди лева на същия са заплатени още седем хиляди за боядисване, шест хиляди за възобновяване на 67 икони и три хиляди и петстотин лева за закриване външните надписи на камбанарията. Въпросът приключва едва на 29 септември 1942 г. след близо двадесет годишна борба.

Местното вече, бежанско население започва да посещава масово църквата като своя родна, българска...
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев