За село Мулдава четем в книга от 1895 г.- д-р Димитър Атанасов

Преглеждайки печатната продукция от края на 19 век, се натъкваме на сериозен интерес на авторите към сели Мулдава и неговите околности, включително и към манастира "Св. Петка".

През 1895 година в Пловдив е отпечатана книгата на йеродякон Никифор С. Стоянов "Манастиря "Св. Петка" Молдавска при северните поли на Родопските планини", в която откриваме интересни наблюдения на автора по отношение на географското разположение на селището, исторически и демографски сведения. Тези данни са изключително ценни за съвременните изследователи на миналото на Асеновградския край, което ни дава основание да ги предложим на читателя в автентичен вид, но в съкратен вариант.


"Манастирът "Св. Петка" се именува Молдовска от името на най-близкото до манастиря село Молдова. За селото има следующето предание: още в отдавнашно време са се преселили няколко души от Молдава (Влашко) и са основали селото, като са го именували Молдава с името на своето отечество "Молдава". Селото Молдава по настоящем не е голямо, то се състои от 65 къщи, защото много пъти е било разорявано: от кърджалии, делибашии, яничари и прочие, и от това се е преместило на две места: в местността "Юртище", което е на север от селото и на разстояние 1/4 час и в местността "Мечка" на югозапад тоже от селото и на разстояние 1/2 час. Тези са причините гдето село Молдава не могло да се увеличи.

Село Молдава, както казахме, брои около 65 къщи и стои на изток от манастиря долу в полето. То е разположено в една малка и прекрасна долина, която има направление от юг към север, а двете недотам високи рътлини на долината са накичени с хубави селски къщи... На юг, на запад и на север от селото се простират прелестни лозя, принадлежащи някой от тях на село Молдава, а някой на град Станимака, на манастиря и на селата Цървен и Чаушево. Във всичкото им пространство (около 2 1/2 часа) на тези лозя, които допират град Станимака, до манастирската гора, и до селата Молдава и Цървен се възвишават големи орехови дървета, а между тях и други разни овощия".

Намираме за уместно да уточним, че посочената в книгата местност "Мечка" не се намира на югозапад от селото, а точно на юг. В нея следи от селище не са открити. По всяка вероятност става дума за местността "Старата колиба", която се намира в посочената от автора посока и в която са намерени и още се откриват при обработка на почвата части от керамични съдове, което говори за наличие на живот в миналото тук. А другата местност, посочена в книгата, сега не се именува "Юртище", а "Юрта". Тук наистина са открити интересни следи от живот в една минала епоха.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев