Изкуството на Захари Зограф и неговата работа в нашия район - Светла Москова

Проблемите, свързани с възрожденското изкуство и определяне мястото на редица зографи-иконописци и стенописци в неговото развитие, са много. Те изискват търпеливо и настойчиво изследване , обхващане на всички запазени паметници, изучаване на цялостния облик на епохата на Възраждането в България.

Мястото на Захари Зограф в тази епоха е намерено. Но още много се изисква, за да се открият подбудите, предпоставките, социалната среда за израстването на тази личност като творческа и определяща тенденциите на възрожденското изкуство.

На 28 години Захари Зограф е вече изграден иконописец. Рамките на иконописта не задоволяват неговия търсещ дух.
Естественият преход към кавалетното изкуство, който при него следва логично, е направен след многовековното съществуване на една изобразителна система, подчинена на християнската естетика, задържана в развитието си от чуждото робство.

Стъпката към кавалетното изкуство Захари Зограф прави в годината, в която се изправя пред решаването на проблема за стенописта.


От 1838 г. са едни от най-интересните икони на Захари Зограф - кавалетният портрет на Неофит Рилски, вероятно неговият автопортрет и първите стенописи, всичко това, което ще доведе до "Страшния съд" в Бачковския манастир - един "превъзходен ад" - и няколко портрета, които ще открият на българските художници и "меценати" пътя към реалистичната живопис.

Тенденциите вървят в няколко посоки и ние ги откриваме в неговото начално творчество, чиито произведения до голяма степен се намират в нашия район. В своите първи стенописи в църквата "Св. Богородица Благовещение" - Асеновград Захари Зограф се е старал да постигне съвършенство, защото е трябвало да докаже възможностите си. Те са отзвук на една официална живопис, която има своите предходници в атонските манастири, в Бачковския манастир, в някои от църквите и параклисите на Рилския манастир.

Тематично стенописите са свързани с мястото и значението на аязмото като живописен източник на благодатта на Богородица към цялото човечество. В куполното пространство са изобразени Богородица с младенеца в темата "Ширшая небес" и в пандантивите - четиримата пророци Давид, Соломон, Моисей и Захарий. Те са обкръжени с атрибути, подчинени на текстовете, които държат. Интересни са бароковите рамки с цветя и ленти, които ги обкръжават, и живописният строй със светли и свежи тонове, отразяващи вярата в живота и неговата ведрина.

Стенописите са изпълнени много внимателно, до известна степен са сковани, липсва следващата свобода на линията, характерна за творчеството на Захари Зограф. Но образите са обемни, третирани донякъде индивидуално, със съответната характеристика на всеки поотделно така, както изисква ерминията.

Тази официална страна, която откриваме в първите стенописи на Захари Зограф, подчинена и в рамките на религиозния канон, странно и възходящо се трансформира в следващите произведения, където пренася своите любими образи от иконите и портретите, които рисува в 1836-1838 година. Защото първите негови стенописи в Бачковския манастир са запълнени с тези образи. И тук не става дума за образите като психология, а за външния облик, свързан с реалистично пресъздадени детайли от действителността.

В няколко икони на Захари Зограф с темата "Богородица Животоносен източник" от манастирите "Св. Петка Мулдавска", "Св. св. Кирик и Юлита", църквата "Св. Петка" - Пловдив и "Св. Богородица" (Рибна) - Асеновград откриваме съвсем различно третиране на темата и образи, които не се повтарят. Те именно са тези, които художникът претворява отново на външната стена на църквата "Св. Никола" в Бачковския манастир - образи, взети от действителността, рисувани с опиянение и любов, разкриващи творческите възможности на една нова ренесансова личност.

Всички тези предварителни натрупвания, бистрият ум умелата ръка, самочувствието на възрожденския художник довеждат до израстването на онова голямо изкуство на майстора, което в продължение на 12 години успява да остави наследство, чиято гениалност е основание то да просъществува през вековете - силно, въздействуващо, талантливо.
 
Copyright 2003-2012 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев