Личността на Григорий и Абасий Бакуриани

Григорий и Абасий Бакуриани са потомци на стар аристократичен род в Грузия.

Преди да стане велик Доместикос на Запада (Западните територии на Византийската империя) и пръв пълководец на империята след Василевса, Григорий е имал военна кариера най-малко 20 години, началото на която слага при неуспешната отбрана на Ани от селджукските турци начело с Алп Арслан през 1064 година.

По-късно той служи на император Михаил VII Дука Парапинак (1067-1078), Никифор III Вотаниат (1078-1081) и Алексей I Комнин (1081-1118), като постоянно заемал отговорни военни постове, както на източната, така и на западната граница на империята.

Той е бил манастирски покровител и дарител още преди построяването на Бачковския манастир. През 1074 заедно с брат си Апасий (Apasios) направили голямо дарение на Иверския манастир на Света гора.

По-късно Никифор III дал своите владения на областта Филипополис, и вероятно в тях се включвала и земята в която манастира Петрицонитица бил построен.

За това дали основателя на манастира е грузинец или арменец и изобщо за произхода на неговото родословие се водят оживени научни дискусии особено от страна на арменски учени. Но сам в началото на устава Григорий казва "Аз, Григорий Бакуриани Бакуриани, дойдох от страната Иберия, отнасяща се към източните провинции на Визатийската империя".
Още повече, против хипотезата за арменския произход на Бакуриани говори и факта, че арменците са били монофизити (което е считано за ерес в Православната Църква), а Грузия, Византия, както и България - трите страни активно ангажирани със съществуването на манастира от самото му създаване са строго православни.

Има една интересна теза за произхода на братята Бакуриани, която казва че те са били грузински арменци т. е. не са били етнически грузинци. В кратце за света те са били грузинци - за арменците - арменци, както се изразява една арменка, изследваща техният произход. Според нея братята били от халкедонските арменци - те са говорили арменски, но са изповядвали източно православната вяра (както знаем арменците са монофизити - през 451 г. в гр. Халкидон на IV Вселенски събор монофизитството било обявено за ерес). В тези времена не било толкова важно етничския произход, а вероизповеданието. Ето защо всички го имали за грузинец. А арменците коригират името на Григорий на Григол.

Важен е въпроса за това, защо след като толкова време е бил близо до императора и безусловно му е засвидетелствувал своята вярност, при построяването на манастира решава да го засели само с грузинци, или православни арменци, както това личи от манастирския устав, съставен лично от Григорий. Има множество изследвания за появата на т. нар. "дихотомия" (раздвоение) за етническото чувство у византийците - негърци. Именно вероятно това е и причината за тази смела, дори и рязка спрямо Константинопол постъпка - поставянето на манастира под автокефален (независим статут, т.е. манастира е бил самоуправляващ се), и написването на устав (типик) на три езика (арменски, гръцки и грузински), където Григорий обяснява нежеланието си за присъствието в светата обител на гръцки монаси или чиновници със идеята, че често се случвало гърци да присвоят даден манастир и да налагат в него собственото си мнение.

През 1084г. Григорий загинал в битка с павликяните начело на които е бил пълководеца Травъл, бивш близък приятел на Алекси Комнин, който грузинеца вероятно е познавал. Сражението се е състяло край Пловдив, като Бакуриани е бил предводител на визатийската войска. Според изворите "великия доместик" загинал в хода на боя, като коня му се блъснал в един дъб и от удара загинал. Ана Комнина обвинява за разгрома на войската помощника на Григорий - Врана, който също загинал в боя.

 
Copyright 2003-2008 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев