Трифон Зарезан - амалгама между православие, езичество и османска традиция - Ивайло Мирчев

Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон.

Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по григорианския календар) или на 1 февруари (по новоюлианския календар), когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари като Ден на лозаря.

През 1968 г. след въвеждане на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват.

В Асеновград Трифон Зарезан бива отбелязан с особена тържественост, което го превръща в един от големите местни празници.


Уникалната амалгама от запазени езически моменти, православното почитане паметта на християнския мъченик Трифон, както и пехливанските борби, водещи съществуането си от войските на Османската империя още през далечната 1346 г., правят този празник наистина едно огледало на мултиетническия профил на Асеновград и вплитат вярванията, обичаите и надеждите на хората и етносите живеещи в него. Какви са всъщност основните моменти в самия празник?

- Православен - По стар български обичай на 1 февруари народът почита св. Трифон мъченик за Христовата вяра като покровител на лозарите, винарите и градинарите. След Св. литургия в параклиса, носещ името на светеца, намиращ се непосредствено до местността, в която се провежда празника, свещеникът извършва водосвет. Това е основният момент в празника. Неслучайно по цялата Родопска яка в Общината, където навремето и досега са се гледали големи гроздови масиви, има параклиси, посветени на светията. Може би това е най-голямата концентрация на богослужебни сгради, посветени на християнския мъченик в цяла България. Такива има в Асеновград (2), селата Червен, Долнослав, Горнослав и Бачково.

Навремето, когато филоксерата все още не е успяла да унищожи лозовите масиви в Станимака, на 1 февруари сутринта, стопаните са посещавали лозята и ги поръсвали със светена вода. Извършвало се зарязване на четири корена, разположени под формата на кръст. Избирали се здрави лози, намиращи се в някой ъгъл на лозето. След зарязването им ги поливали с вино и светена вода, надявайки се на плодородие. Някои заравяли под корените колаче от Коледа и червено яйце от Великден. Много е важно да се отбележи връзката Лоза - Грозде - Вино - Евхаристия - Св. Причастие - Виното като Кръв Господня, която е изключително тясна и сакрална. Асеновград, като един град опасан от пръстен от християнски храмове и град, чиито живот се крепи на винопроизводството е почитал и почита през годините този наистина голям празник и отношението към него наистина е много специално. Виното е било онзи компонент в бита на хората, който е давал усещането за изобилие в живота.

- Езически - Изследвателят на миналото на Горни Воден и манастира "Св. Кирик и Юлита" - Никола Филипов, публикува през 1998 година материал в местната преса със заглавие "Пътища на виното", в който той цитира част от брошура, която е открил в Солун, Гърция. В нея се казва, че до 1924 година (преди изселването на 988 някогашни станимаклии в днешния гръцки Стенимахос (Хоропан), ежегодно в град Станимака, лозарите и винопроизводителите принасяли на Св. Трифон тържествено жертвен бик, накичен с венец от лозови пръчки. Впоследствие тази традиция била пренесена от тях и в Гърция и в момента Стенимахос и Гумендже са единствените райони в Гърция, където се прави курбан в чест на Св. Трифон. В някои аспекти определено може да се каже, че се съзира днешният отглас на Дионисиевите мистерии и езическия момент в празника.

- Османски - Според легендата началото на пехливанските борби датира отпреди повече от 600 години. През 1347 г. султанът обикалял империята с 40 от най-добрите си бойци. Двама братя – Селим и Али – започнали да се бият за удоволствие. Те били толкова добри, че започнало да се стъмва, а никой не искал да отстъпи. Братята се борили цяла нощ и в крайна сметка умрели от изтощение. На сутринта приятелите им ги погребали под една смокиня.

Години по-късно, когато армията се завръща от победоносните си ходове на север, войниците с удивление установяват, че под дървото са бликнали 40 извора. Нарекли мястото Къркпънар – гробището на пехливаните. На това място днес е гръцкото селище Самона. Легендата разказва, че така се поставило началото на пехливанските борбите – под ударите на турския тъпън и екстаза на турските войници.

Арена на едни от най-интересните борби е Асеновград, когато на християнския празник "Св. Трифон" пехливани се борят за коч и дават тази специфика и многообразност на празника, правейки го уникален за страната.

 

1. Православен календар 2012 - пълно Синодално издание
2. Wikipedia
3. www.history.asenovgrad.org
4. Хайтов, Николай - "Асеновград в миналото" (второ издание), Пловдив, 1983 г.
5. Филипов, Никола - "Пътища на виното" - в-к "Вестител", бр. 22, 9-15 януари, 1998 г, стр 4
6. Дениз, Нахиде - "Къркпинар"

 
Copyright 2003-2012 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев