Пътища на виното - Никола Филипов

Известно е, че лозарството и винопроизводството са възникнали и се развили по нашите земи още от дълбока древност.
За тракийското вино се споменава в Омировата „Илиада”, а при археологически разкопки често се намират монети, сечени в древния Филипополис, на които е изобразен Дионисий с грозд.

В района ни са намирани мраморни релефи с изображения на основните лозаро-винарски дейности от различни векове, а през 1706 година френският пътешественик Пол Люкас пише за Станимака, че „околностите му са отрупани с хубави лозя, от които се произвеждат превъзходни вина”.

През изминалата 1997 година на територията на Солунския панаир се състоя международна изложба на вина и напитки от грозде. В рамките на програмата на този световен панаир на лозарството и винопроизводството е разпространявана и специално издадена брошура „Пътят на виното на Македония и празнуването на свети Трифон”. Около една трета от текста и илюстрациите в тази брошура са посветени на историята на лозарството и винарството в някогашните Станимака, Воден и Куклен, което представлява особен интерес за нас.

Тя запознава читателите с факта, че днешното виноделие в Гърция е пренесено от изселници от Асеновград и Горни Воден и в днешно време то се дължи на техните потомци.

В брошурата пише, че до 1924 г. ежегодно в град Станимака, 20 км югоизточно от Пловдив, лозарите и винопроизводителите пренасяли на св. Трифон тържествено жертвен бик, накичен с венец от лозови пръчки. Сутринта на 1 февруари стопаните посещавали лозята и ги поръсвали със светена вода от Аязмото. Извършвало се зарязване на четири корена, разположени кръстообразно. Избирали особено здрави лози, намиращи се на някой ъгъл. След зарязването хвърляли отгоре им вино и ги поливали със светена вода, надявайки се на плодородие. Някои заравяли под корените колаче (кравайче) от Коледа и червено яйце от Великден. Извършвали и специални мимически действия с пожелание за изобилие, за лека и спорна работа.

След това в двора на параклиса „Св. Трифон” месото се варяло в големи бакърени казани. Попът го благославял отново и се разпределяло между присъстващите. Празненството продължавало с народни борби между турски, гръцки и български борци, живеещи в района. Организирали се разни игри и забавления, съпроводени с пиене на вино. Така протичало честването на свети Трифон не само в Станимака, но и в съседните паланки (така са наречени в брошурата) Воден и Куклен. Денят завършвал с приятелски и семейни пиршества.

Преселниците пренесли в новите си поселища в Гърция инструментариум, посадъчен материал и най-вече майсторлъка си, както и традициите за почитане на свети Трифон, който още преди много векове бил определен за покровител на лозарството сред християнското население на Балканите.

Сега лозарските Стенимахос и Гумениса са единствените райони в Гърция, в които се прави курбан в чест на свети Трифон „както в някогашната си родина”, пише в брошурата.

Настанените преселници от Станимака, Горни Воден и Куклен продължили да отглеждат лозя, да правят вино и да почитат свети Трифон. Те предават своя опит от поколение на поколение, разказват историята и пеят старата гръцка песен „Добрините се намират в бъчвите с вино”.

988 някогашни наши съграждани са основали днешния гръцки Стенимахос при размяната на население между България и Гърция през 1924-1925 г. Върху живописен хълм край селището, досами лозята, както пише в брошурата, ежегодно на 1 февруари се чества Денят на свети Трифон. Свещеник благославя свареното мъжко теле – курбан. На черкуващите се се поднася месо и грозде. Те вземат светена вода, за да поръсят лозята и овошките. В двора на параклиса се раздават и станимашки сарми, на място се пекат станимашки луканки. Местната танцова трупа изнася програма, веселието продължава до късно.

„Клубът на бежанците от Горни Воден” в град Гумендже в ранната утрин на 1 февруари води с много шум и музика купено мъжко теле в параклиса „Св.Трифон”, където се коли и вари. Извършва се водосвет, свещеникът го благославя, след което се разпределя за здраве и берекет. Веселията продължават до късно, като в честването взема участие цялото население.

Гордост за нашия град е признанието, че пътят на виното из Гърция води началото си от Асеновград. Винарската изба в град Гумендже например, основана от изселници от Горни Воден, сега произвежда няколко вида маркови вина, които са награждавани неколкократно на панаири и изложби с международно признание.

Най-голямата гордост за нас обаче е производството на асеновградския Винзавод, който достойно защитава старата слава на Асеновград като лозаро винарски център. Вината „Мавруд”, „Каберне”, „Манастирско шушукане”, „Асеница”, „Манастирска изба” и др. със своите отлични вкусови качества, цвят и аромат намират отличен прием у нас и по света. Те високо се ценят в страни като Великобритания, Швеция, Германия, Белгия, Холандия, Австрия, Норвегия и др.

Пътищата на асеновградското вино са безкрайни, славата му – също!

 
Copyright 2003-2012 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев