Бележки за историята на Асеновград - арх. Стоил Стоилов

За името Стенимахос първи ни известява византийският пълководец Бакуриани през 1083г., когато гради Бачковския манастир и му дарява селището заедно с Асеновата крепост.

Знае се, че тези земи са обитавани от древните траки. През 72-46 г. пр. Хр. римските военачалници Лукулус и Клавдий овладяват поселенията им. Траките се поддават на римската култура и икономика, като я култивират със своята, а битът им и селищата се романизират.

В Асеновградско са известни 10 праисторически селища, 83 тракийски могили, 4 тракийски светилища, римски селища, лагери и др. В 1956 г. в местността "Керимидарницата" тухларите разкопаха инцидентно 3-те могили до жп гарата. Те бяха високи до 7 метра и така - похабени... В последната бе открит зазидан гроб, до него - съхранени тракийска колесница, остатъци от хамути с емайлови следи от тях.


В гроба - изящни бронзови - ойнохой, патера, стъклени балсамарии и др. Находката не оставя никакво съмнение, че на това място е погребан знатен тракиец и че 3-те могили са част от гробището на древно селище.

През 1957 г. благоустроявахме ул "Илия Михайлов", квартал съседен на жп гарата. По изкопа се натъкнахме на каменна, архитектурно изискана застройка, на 3 метра дълбочина се очерта солиден ъгъл от каменни дялани блокове, свързани с железни скоби, споени с олово. Формата на отливките имаха формата на лястовича опашка с дължина 205-377 мм. Следи вероятно от изискана обществена сграда. Пак там през 1960 г. открихме същите следи - в архитектурен план.

Три години по-късно в района на ВЕЦ "Асеница" - до реката заснехме значителни останки от крепостна стена, 2 м. дълбоки, с дебелина 2,20-2,80 м., с 2 лица, оформена с каменни обработени блокове на червен хоросан (едрозърнест). Намери се още едно каменно корито и други съоръжения, на охраната вероятно. Между каменните блокове имаше пълнеж от необработен камък - типичен за траките. В околността, граждани са намирали монети на тракийските царе Амадок Първи - (39 г. пр. Хр.), Реметалк Втори - (12 г. пр. Хр.) грижливо съхранени в музея. Явно в миналото Асеновград е бил антично трако-римско селище.


Каменна пластика:

Освен паметниците на културата, касаещи градската антична култура, будят интерес каменен капител - с форма на акантов лист, антична мраморна колона ф-28 см., коринтски капител ф-33 см. В миналото, колоната на светия престол в храма "Св. Богородица - Рибната" е наричана от народа коласа на гладиатора: гол атлет, препасан, носи венец и палмово клонче, отгоре му - птица, вляво - ковчеже и легнал върху него лъв. От мраморната колона ф-30 см. в параклиса "Св. Петка" четем: "И когато бяха синдици (застъпници, адвокати) на града Брутенис, син на Ситок, Бридзос, син на Мукутралес и Бейтис, син на Пун...". Само последното име е римско, останалите - славянски. Споменават и за богинята Кибела - на зверовете, природата и земята.


Оброчните плочки:

Намирани са в м. "Баделема", "Анатема", "40-те извора", параклиса "Св. Илия" (намиращ се над параклис "Св. Нестор") и др. До един са с релефа на тракийския конник, някои от тях са с надписи...

Тази с размер 2/18/18 см. е най-живо представен досега образ. Творба на ваятел от най-висока класа. Изящна е стойката на коня, препасан по римски, ездачът е "жив", пред него - забулена жена, друг мъж след коня - всички в движение и грация. Друга от бял мрамор с размер 80/30 см., с надпис, който сочи че е оброчен дар на бог Аполон, е намерена при параклис "Св. Илия" (Гръцкия), вероятно донесена от Тримонциум. В олтара на параклис "Св. Тодор" (в метошката махала) се съхранява част от мраморна колона (оброк): от едната и страна има релеф на животинска глава, вероятно на бик, увенчана с венец, а от другата релефно, образ на мъж и др. Творби на неповторимо антично изкуство.
 
Copyright 2003-2017 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев