Васил Левски в творбите на Георги Данчов - Зографина - Светла Москова

Художникът Георги Данчов - Зографина изписва заедно с Алекси Атанасов църквата "Св. Неделя" при Араповския манастир. Тук той се проявява като ученик на Алекси Зограф.
Няколко години по-късно изписва сам аязмото при манастира.

За първата си среща с Васил Левски художникът споменава две дати в една година - 1869-а. Оттогава дружбата между двамата е споена във вярно приятелство и съратничество. Напоследък в медиите се коментира проблемът за това, че Левски е предаден отвсякъде и от всички. Един учен оспори това.

По-важното е, че Георги Данчов никога не е предавал Левски, а от цялото си сърце е искал да го освободи от предполагаемия му път към Цариград.

В т. нар. "Хасковски процес", в който Данчов е осъден заедно с младия наследник на Левски - Атанас Узунов, художникът никъде не е признал, че познава някого и че е участвал в някаква организация. Думите му от протоколите са твърде близки с тези на Левски.


След Освобождението Георги Данчов се установява в град Пловдив. Оттук той е избиран в няколко Народни събрания, участва в градската управа като заместник-кмет и най-вече започва да рисува и отпечатва образите на българските апостоли... Пиететът му към Апостола е бил огромен. Десетина пъти той го рисува и всеки път вероятно се чувства неудовлетворен. Запазени са три графични и три живописни негови портрета. За прототип той използва снимката на Левски, разпространена в хиляден тираж в страната от турската полиция. Вероятно тази снимка е била най-удобна за чисто механичното пренасяне на образа върху платното или хартията.

Първият опит е направен като илюстрация на кинагата на Стоян Заимов "Васил Левски Дяконът, Кратка биография, написана по повод откриването на паметника", С. 1895 г. Този опит е по-малко сполучлив от останалите. Лицето на Левски е издължено и врата му носи малко неестествено главата. Този портрет е направен вероятно по-рано от останалите, но е представен по-късно, при отпечатването на книгата. Другите два графични отпечатъка са от 1888 и 1897 година.

Най-популярен е живописният портрет, в който не са довършени ризата и папионката от облеклото на портретувания. За съжаление нямаме податки кога са правени трите живописни портрета. По сведения на синовете на художника, последният незавършен портрет на Васил Левски е стоял на статива в стаята на Данчов в деня на неговата смърт. Желанието да изобрази най-достоверно, най-точно и най-запомнящо се образа на скъпия си приятел не е давало мира на живописеца. Той го е повтарял многократно и не оставял удовлетворен. И аз си мисля, че това е поради ясната представа на Данчов, че Левски вече не е обикновен човек. Че с времето той се превръща в не само в герой, какъвто е в действителност, но и в легендарен образ, увенчан с ореола на славата, с нещо недостижимо и свещено, което го оставя завинаги в българската история по-високо от всички герои на България.

Създавайки портретите на Васил Левски, художникът се е доближил до неговия пиадестал и наравно с великите личности на нашето Възраждане остава с подвига на честта завинаги.
 
Copyright 2003-2012 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев