Културно-историческата роля на Грузия в нашия регион

За ролята на Грузия в района могат да се напишат много неща, тъй като са доста нещата оставени от грузински майстори, художници и т. н.

Грузия се намира между Черно и Каспийско море. Този път между Европа и Азия винаги е била една невралгична зона, многократно ставала арена на кървави сблъсъци и борби за надмощие.

На територията на днешна Грузия имало гръцки колонии още през 8 в. преди Христа. В периода между 550 и 300 година преди Христа тези земи преминавали в различни ръце - Персия, Александър Македонски, Селевкидите.
През 189 г. преди Христа римляните освободили тези земи от Селевкидите и позволили на местният народ да основе независимо княжество.
През 400 г. западните части на Армения попаднали под геополитическото влияние на Византия, а западните под властта на Персия, като на нейно място през 7 век дошли арабите, които основали в Тбилиси емират. Тази борба за надмощие между араби и грузинци приключила, когато през 60-те години на 11 век (20 години преди построяването на Бачковския манастир) в тези земи халули турците-селджуци и принудили местното население да избяга в съседна християнска Грузия. Така било създадено краткосъществуващата Иверска държава.
Освобождението на Грузия от арабско господство през 1122 година и периода след нея се считата за "златен" век в историята на тази държава. Тогава нейната граница се простирала от западен Азърбейджан до Източна Турция.
В следващите 800 години страната била раздирана от вътрешни конфликти и много често и се налагало да се бори и с външни врагове - Монголците, Персите, както и Отоманската империя. През 19 век Русия освободила Кавказ от турското влияние.
В 1918 година Задкавказието се обявило за независима от Москва федерация, което скоро след това довело до разделянето и обособяването на три самостоятелни републики - Грузия, Армения и Азърбейджан. Грузия била завоювана от Червената армия през 1920 година и на базата на трите Задкавказки републики била създадена Задкавказка Съветска Федеративна Социалистическа Република (ЗСФСР), която обаче е разпусната през 1936 година и Грузия става част от бившия СССР.

Така с няколко думи се запознахме с историята на тази държава. Става ясно, че тя подобно на България няма постоянни владетели и често пъти попада под ударите на завоевателите. Както става ясно около 10 в, когато самата държава Грузия е създадена тези земи са управлявани от малки княжества, начело на който са местни благороднически родове. Именно наследници на един такъв род са и двамата братя Григорий и Абасий (Абазий) Бакуриани
Те започнали служба във византийската войска и постепенно достигнали висока служба. Григорий дори бил личен приятел на император Алексий I Комнин (1081-1118). Нелучайно получил титлата "велик доместик" - командващ сухопътните сили на Византийската империя на Запад.

Резиденцията на Григорий Бакуриани била в град Пловдив, а в близост до днешния Асеновград той построил Бачковския манастир, за "упокоение на душата му". Владенията му били изключително обширни и земите му достигали чак до град Солун

Бакуриани написал типик (устав) за устройството на манастирския живот на три езика - гръцки, грузински и арменски. В него се указвало бройката на монасите да бъде 50 души + един - игумена. В манастира се забранявало гърци да бъдат подстригвани за монаси, с изключение на един, който да води дипломацията на манастира, защото все пак той е бил под ведомството на Константинополската патриаршия. И така в началото манастира се оформя като център на грузинското монашество. Било създадено духовно училище за бъдещи духовници от грузински произход.
В момента оригиналния текст на манастирския устав се пази в една библиотека на гръцкия остров Хиос, а преписи са запазени само на гръцки и грузински език.
Интересно е едно мнение, което открих в един руски сайт, в което се казва, че през 1344 година, когато българския цар Иван Александър установява своята власт над Родопите заменя грузинските монаси с български.

Бачковския манастир се превръща в един от най-големите културно-просветни и духовни центрове на Грузия зад граница, заедно с Гърция, Сирия и Израел. Към края на 11 век тук се създава философска школа известна като "Петрицонска". Тук твори и нейния най-виден представител, философа - неоплатоник Йоан Петрици (1050-1130). Чрез преводаческата дейност на тази школа били осъществявани връзките на Грузия с Византия.
Един от най-известните трудове на Йоан Петрици е "Разглеждане на патоновската философия и Прокла Диадоха". Този труд е бил писан именно в манастира, след което Петрици заминава за Грузия, в Гелатския манастир.
Интересно свидетелство за времето, в което Петрици е бил в манастира, както и свидетелство за името на светата обител се дава от Мина Иванов, в неговата книга Златарските произведения от 16.-19.век в музея на Бачковския манастир
, където се казва,че ."През 1083 година Петрици се намирал в България, в Петриционския грузински манастир (сега Бачковски манастир) основан от съотечественика на Петрици, Григорий Бакуриани, "главен доместик - командващ византийските войски в Европа".


Петрици възглавил и грузинската духовна семинария в Бачковския манастир, която била създадена малко след основаването на манастира.
Освен всичко Петрици се е проявил и като блестящ медик. Неговото съчинение "Практика", което било писано в манастира, по-късно било преведено на латински и станало ръководство за обучение на студентите в прочутата медицинска школа в Салерно, Италия.
Въпросът за авторството на произведението вълнувало много време световната медицинска общественост, защото познавачите на старогръцки и италиански извори не са могли да определят народността на Петрици. Те са знаели, че това е псевдоним, свързан с българското село Петрица (Петрич), намиращо се в околностите на Бачковския манастир. Петрици владеел до съвършенство гръцкият език, защото завършил прочутата Магнаурска школа в Константинопол, която за времето си била елитно учебно заведение в световен мащаб. Грузинеца написал "Практиката" на безупречен гръцки. Неговата книга е изиграла важна роля в историята на медицинското образование през ранното средновековие в Западна Европа.

Друг виден грузинец, играл важна роля в историята на Бачковския манастир е грузинският учен Арсений Икалотели. Учен, той е работил в манстира. Бил е наричан "наставник на наставниците" по анатомия. Той, заедно с Петрици превел на грузински език произведенията на св. Йоан Дамаскин, Атанасий Симели и др.

Единствената запазена сграда от построяването на манастира досега е църквата-костница, която оцелява след разрушението на манастира през XVI век. Нейния архитектурен облик отразява "биографията" на манастира. Забелязва се преобладаващо сирийски и армено-грузински архитектурни особености, както и влияние на средновековна архитектура в Кавказ. Тези характерни белези на външната стенна украса могат да се забележат в редица строежи в Грузия и Армения от XI-XI век.
В притвора на горният етаж на Костницата има единствения запазен портрет на цар Иван Александър, както и ктиторски портрети на братята Григорий и Абазий. При строежа и тя е била изографисана пак от грузинец - зограф Йоан Иверопулец (Иверопулис) през 1084 година.

Видният руски византолог Андрей Николаевич Грабарь в един свой труд дава описание на стенописите в Бачковския манастир, като ги датира от XI-XII в. Византийско-грузинският стил на изографисване Грабарь обяснява с историята на манастира свързана с грузинците Бакуриани, основатели на манастира. На архитектурата на манастира учения посвещава отделна публикация наречена “Болгарские церквьи-гробницы” (1921).

 
Copyright 2003-2008 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев