Фолклорът на Асеновград - Лиляна Мих. Христова

С право бихме очаквали фолклорът на Асеновград - този стар винарски център - да съдържа пресъздадени моменти от процеса на засаждането, брането и преработката на горздето. Това обаче не намираме както в събраните от мен над 50 български и гръцки песни и 20 приказки и легенди, така и в записаните от П. Сребрев през 1903 г. 25 български песни.

От всичките над 70 песни тук обнародвам само 27, тъй като останалите (български и гръцки) са твърде разрушени и лишени от художествена стойност.
Двадесет и пет от тях са от тетрадката, намерени от мене в архивите на П. Сребрев. Те са слушани от майка му - Руса Сребрева, устовка, дошла в града още седемгодишно дете. Към тях прибавям и две, записани от мен, които са по-характерни и главно запазени.

Общо, събраните песни са доста старинни, с мотиви от традиционния български фолклор: героичен епос, семеен живот, любов. Непрекъснатият поток от български заселници е главният носител на тази българска народна песен в града.

С установяването си в града тези хора постепенно загубвали поради градския начин на живот своята самобитност. Българската народна песен, като нетипична за новото местоположение, била изместена от характерната гръцка песен.


Дошли в града, заселниците дълго време боледували: старите въздишали за родните си места, не се разделяли с носиите, ревниво пазели обичаите си, по-младите, по липса на друг изход, се нагаждали към новото. Вече израстналите тук обаче не признавали друг начин на живот освен градския.

Българчето, попаднало сред гърчеещите се граждани, служило за присмех със селските си дрехи и говор. То гледало да се оттърве от всичко, с което предизвиква смях и час по-скоро да се влее в градското всекидневие.

Традиционната песен постепенно отстъпила мястото си на градската песен, но тя не изчезнала: с малки изменения, придобила особеностите на местния говор, тя продължила да живее зад здраво залостената пътна врата, вечер, край огнището, в часовете на отдих и почивка, в напевите на старите и първите закачки на младите.

Гръцката шлагерна песен е рожба на замогналата се градска буржоазия, която по традиция силно се гърчеела. Тази песен се пеела на гръцкото наречие "ромейка", на което се говори в града и което е различно до по-близкото до книжовния гръцки език наречие "елиникас", на което се говори в Беломорието.

Според сведенията на Пол Люкас, от 1706г., градът има още в началото на 18 век оформен стопански и търговски облик. Би могло да се приеме, че още през този период е започнало заменянето на българската народна песен с леката гръцка песен. Това явление през 19 век особено се засилва.

Упадакът на народната песен в града се е отразил силно върху формата и ограничеността на мотивите. Голяма част от тях нямат начало или край, липсват общите места в епоса, а има песни, съставени от различни части. На места е разрушен и ритъмът.

Най-силно засегната е любовната лирична песен. Тя е почти съвсем изместена от леката, понякога грубовата модна градска песен. Градската песен е създадена от бедните гърчеещи се градски среди, които се препитавали край къщите на богатите си съграждани. За разлика от безправното българско население, те се радвали на свобода, която повдигала самочувствието им, а близостта пък с богатите среди ги покварила в желанието им да подражават.

В града са пренесени песни на прочути автори от европейските културни центрове. Тези песни се пеели само от избран кръг по-културни граждани. Обнародваните тук 27 български песни делим на юнашки, исторически, митически, хайдушки, любовни и семейни.

Споменът за легендарния родопски войвода - Момчил юнак, борил се за свободата на населението в този край, е отразен в песента "Момчил юнак и майка му". Девет години лежи Момчил юнак в "тъмни зандани". Майка му плаче и го придумва "да си даде християнската вяра", та да го пуснат.

"Ой та тебе мила стара мале
девет години в зандане как лежа,
и още девет мамо да лежа
пак си, мамо, вярата не давам."

Мотивът за царската дъщеря-войвода намираме в песента "Тодорка войвода" Седмината царе решили голям "сефер" да вдигнат.

Всички изпратили синовете си, а цар Милуш имал само дъщери. Третата, най-малката дъщеря Тодорка , поискала от баща си да я облече като "воевода юначе":

"И тяйно хи утишъл,
купил хи конче хранено
на конче дребно оруже,
та си Тодорка оружи,
млади войвода да бъде,
на седемдесе юнака...
Юнаци ф сряда тръгнали,
Тудорка в петък тръгнала,
пак ги Тудорка стигнала,
стигнала и задминала..."

 
Copyright 2003-2015 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев