Просветно дело в Горни Воден - Никола Филипов

Просветното дело в Горни Воден е с дълбоки традиции във времето.

Достатъчно е да споменем, че в края на 18-ти век тук получава началното си образование Константин Иконом – същият, който в 1819 година издава във Виена „Наръчник на Пловдивската епархия”.
До началото на двадесети век обаче обучението се води на гръцки език.

Първата година на ХХ-то столетие заварва селото с две училища. Старото училище било духовно и се помещавало в метоха на църквата „Света Богородица – Успение”, а другото, светското, било частното училище на Ставри Панайотов.

На 10 април 1905 г. горниводенското гръцко училищно настоятелство провежда търг за строителството на училище.


Само за година и четири месеца училището е построено – срок фантастичен за онова време, при липсата на каквато и да е техника.

През септември 1906 г. то бива и официално открито.

Училището представлява масивна двуетажна сграда на площ от 230 кв.м., която и днес краси центъра на селището. Класните стаи били по за петдесет ученика, защото средно по толкова деца се раждали годишно.

Тъкмо през 1906 г. обаче се разразили борбите за духовното освобождение на гърчеещите се. В такава обстановка образователното министерство изпраща тук български учители, а частното училище официално се закрива.

Управата приема на нож това решение и всячески се стреми да прогонва назначаваните български учители. В първите години те изтърпяват по три-четири месеца фанариотския гнет и напускат. До идването на бежанците от Македония и Тракия, както пише и в летописната книга, децата денем задължително учели български, а през нощта – гръцки.

През 1934 г. селото отново става център на няколкото околни села чак до Добралък и в Горниводенското училище се въвежда прогимназиално обучение. Директорът на училището получава ранг на средищен директор и отговаря за учебното дело в съставните села на общината.

През двадесетгодишното директорствуване на Костадин Петров сградата бе осъвременена и обогатена с две нови класни стаи. Построена бе модерна работилница с банциг, циркуляр и други дървообработващи и металообработващи машини, с отдели за шивачество и готварство...
 
Copyright 2003-2015 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев