Средновековната църква при село Руен

За този храм археолозите научават при едно свличане на земните пластове източно от селото. Около нея от изток и запад има два некропола. Посоката на гробовете - изток-запад, както и полагането на телата с глава на запад и ръце леко скръстени отпред на гърдите, недвусмислено говори за християнски погребения, което определя и некрополите като християнски и вероятно като връстници и на самата църква. Самите погребения са извършвани набързо, тъй като не са намерени никакви погребални атрибути, нито следи от дървени ковчези. Самите тела са полагани направо в земята или в гробове изградени от каменни плочи, коиот не изискват много време или труд. Затова вероятно става дума за погребения, по време, или след някоя епидемия или бедствие, което набързо погубило много хора и традицията при полагане в гроба на мъртвец не могла да бъде спазена.
Днес самите гробища на селото са в близост до средновековните некрополи. Те се намират на едно равно място, което е удобно и като погребален терен, и като основа за строежа на сакрални сгради, но недостатъчно за да се развие по-голямо селище. Въпреки това, се смята, че църквата е била част от манастирски комплекс, която теза обаче ще се докаже или обори само след евентуални бъдещи разкопки и детайлно археологическо проучване на района.
До извора, от който е прихваната чешмичката до днешния гробищен параклис "Успение Богородично", който се намира пак в този район е имало старо тракийско светилище, което е част от по-старите археологични паметници, с които околността е наситена.

Ето какво пишат Христо Джамбов и Росица Морева за резултатите от археологическите разкопки, проведени в началото на 70-те години:

"Църквата при село Руен е кръстокуполна и едноабсидна постройка, ориентирана по надлъжната си ос в посока изток-запад. От западната страна е разположен правоъгълен притвор, конструктивно свързан с зидовете на наоса. В този първоначален план църквата има размери - дължина 15м. ширина 9м. На изток тя завършва с полукръгла абсида с диаметър на дъгата 4,20м. От външната страна на абсидата се наблюдава надебеляване на зида, като се обраува нисък цокъл. Наосът представлява квадратно помещение, чиито под е застлан с хоросанена замазка. Пред отвора на абсидата подът е бил повдигнат с около 0,10м., като се образува малък праг. Вероятно този праг се свързва с олтарната реграда. В наоса се откриха симетрично разположени четири бази с квадратно сечение с размери 0,92м.. Те са носили купола. От базите нагоре подпорите са били изградени с цилиндрични каменни тела (барабани), някой от които се намериха в наоса. Останалите части на наоса са били покрити с полуцилиндрични сводове.
От южната страна на наоса се очерта вход, с размери 1,45 м., който от външната страна се подсказва от едно зидано стъпало.
Главният вход на църквата е бил от западната страна и има размери 1, 45 м. т.е равен на ширината от входа на южната страна.
Притворът е помещение с размери: дължина 2,65м. и ширина 7,30м. От външната му страна е изграден един контрафорс. Такива има и на други места на северната и южната стени на наоса. Подът на притвора също е замазан с хоросанена мазилка. Зидовете на църквата имат почти еднаква дебелина - 0,92м. Високата запазеност на северния зид до 1,50 м. дава възможност да се види, че стените отвън са били украсени със симетрично разположени двустъпални ниши.
Така описаният първоначален план на църквата е претърпял съществени промени по-късно. От западната страна на сградата е бил построен втори притвор с външни размери: дължина 4,35м. и ширина 9м. Неговите стени са долепени до външната стена на същинският притвор с ясно очертана фуга. Тази пристройка е следвала общата линия на църквата, като западният вход e поставен в обща линия соригиналния, първоначален вход. Градежът на този втори притвор коренно се отличава от първоначалния градеж на църквата. Южната му половина е оформена по-късно от един преграден зид, в малко четвъртито помещение. Входът към него е бил от юг с ширина 0,85м. Вероятно тук се е издигала камбанария. Изграждането на камбанария в общия план на църквите през Средновековието е често явление. На западната стена, която е значително по-добре запазена, се наблюдават следи от вътрешни и външни ниши. По-късно те били зазидани. Подът бил застлан с каменни плочи. Под някои от тях се откриха гробове, а под други бяха прибрани кости от по-стари погребения.
Третият етап на преустройство на църквата се наблюдава в плана на втория притвор. Едновременно се е извършило затварянето на западния вход със каменна зидария на кален разтвор и попълване на външните и вътрешните ниши. Трябва да приемем, че по това време е станало преграждането на вотрия притвор с междинен зид, за да стане възможно изграждането на камбанарията".

Материала за построяването на тази средновековна църква не се различава по нищо от материала за построяването на църквите от това време - редуващи се пояси тухли и камъни. Благодарение на това, че северната стена се е запазила доста добре (височина около 1,5), учените успяват да научат и повече за самият строеж. Тухлените пояси са от по 4 реда, като интересно е, че в изграждането на стените са били използвани и дървени греди - "сантрачи". Те се наблюдават само във външните зидове и са изцяло скрити в тях. Разположени са по две, успоредно на дължината на зида. Изследователите на тази църква Христо Джамбов и Росица Морева, в една статия в местната преса дават и размерите на самите греди - около 0.07м. Те са изцяло с квадратно сечение. На някой места в зидовете са били ползвани вторично и каменни блокове, взети вероятно от разрушени антични сгради, намирали се на същото място.

Църквата е имала и стенописи, за което научаваме от малките парчета мазилка, намерени тук, върху които има остатъци от старобългарски надписи. Въз основа на тях, специалистите отнасят построяването на храма, първоначално към XIII век. По-късно, през XIV век е изграден и притвор и камбанария.
Вероятно двата строителни периода в историята на средновековната църква при село Руен са свързани със строителната дейност на двамата български царе - Иван Асен и Иван Александър. По време на тяхното управление, особено по време на втория се разгръща широка строителна дейност, която обхваща и присъединените към България райони, сред които е и нашия. Строят се много манастири и църкви, и най-приемливо изглежда да се приеме, че първоначалния градеж идва по време на преустрояването на Петричката крепост, строежа на манастири, параклиси и църкви в тази периферна северно Родопска област.
Построяването на притвора и камбанарията става в края на българското управление на тези земи. Навярно то е извършено по времето на другия голям църковен дарител - цар Иван Александър, който поради мащабната си дарителска дейност е упоменат като втори ктитор на Бачковския манастир, наред с основателите му - братята Бакуриани.

Като цяло храма при село Руен повтаря изцяло като стил средновековните църкви по нашите земи от периода XIII-XIV век. Тя е много близка като строеж в църквите в северна България и по-специално с църквата на хълма "Трапезица" във Велико Търново. Росица Морева я определя като "връзка между византийското църковно строителство и строителството през Второто Българско царство" .

За съжаление сега не е останало нищо, което да говори за някаква спасителна археологическа дейност преди 35 години. Мястото е потънало в бърени и храсти и дори на мястото на разкопките са поникнали млади дръвчета. Останал е само беден снимков материал и спомените на хората, както и няколко безценни публикации, описвайки хронологически разкопките. Дано някога отново някой финансира продължаването им, за да се осветли въпроса дали църквата е била самостоятелна, или е била в някаква манастирска система или комплекс. А и отново запазените зидове да видят бял свят.

 
Copyright 2003-2008 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев