Уникален печат от Станимака - откъс от книгата
"Непрочетени страници (Из миналото на Асеновградския край) - Теодор Пеев

С този печат жителите на "Харманската" част (Харман махала - б.м.) са подпечатали писмото до княз Александър Богориди в Пловдив. Самото писмо е изпратено на 13 юни 1879 г. В него става въпрос за организирането на Източна Румелия като българска област.

Останалите печати са на различни сдружения, еснафи и квартали от Пловдив. Станимашкия печат е последен, на 31-во място. Формата му е кръгла. Текстът в средата е: "Печат на старейш. съвет 1878". Около този текст е изписано: "Харманска (или "Арманска" - б.м.) част на Стани-майка".

Изключителен интерес представлява името на нашия град - Станимайка. Лично на мен не ми е познато това название на града от друг източник. Фактът, че то съществува и то на печат, с който са били подпечатвани множество документи от онова време, говори ясно, че името на нашия град във варианта "Станимайка" е съществувало и е било доста разпространено. Друг е въпросът, че съвременните историци не са му обърнали досега достатъчно внимание.


Още преди подписването на Санстефанския мирен договор на 19.02-3.03.1878 г., в освободения вече Пловдив през м. януари с.г. излиза заповед на военния губернатор губернатор генерал Веляминов. Тя се отнася най-общо за устройството, реда и обстановката за утвърждаване на българската власт. В т. 3 на тази заповед се казва: "Комендантът е длъжен да организира гражданското управление от съвет на избрани старейшини (както християни, така и мюсюлмани) с председател (чорбаджи) начело. Последният трябва да бъде християнин.

Тази заповед на генерал Веляминов е основание за издаването на "Укружену" (окръжно - б.м.) под N 355 от 1878 г., подписано от старшия Турманов. Самото окръжно касаело Конушка и Рупчоска околии. В него също става въпрос за т. нар. "старейшински съвети". Тези първи форми на управление били избирани от цялото население, след което се съставили протоколи. Протоколите били изпращани в Пловдив до 1879 г. Някои от протоколите на села от района на сегашната Асеновградска община са запазени и са свидетелства за хора и събития от онези времена. Старейшинските съвети изиграли голяма роля в първите дни на свободата. Интерес представляват селата с компактно турско или гърчеещо се население. Там се съставяли по два, а на места по три старейшински съвета. Така било в с. Куклен, в с. Червен и др. Предполагам, че и в нашия град е било така, но отговорите на тези и други въпроси са работа на специалистите.
 
Copyright 2003-2015 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев