Латерната в Станимака - Веселин Игнатов

Не мога да мисля за миналото на Станимака, без да си спомня за един характерен за нея музикален инструмент - латерната. Това чудо на техниката преди 80 години, вероятно беше дошло от Гърция, защото звучеше главно в "гръцката махала". Не можеше да има годеж или сватба, без да дрънка латерната. А при именни дни (които се празнуваха много по-масово от сега) латерната обикаляше къщите на именниците, и макар и от двора, повишаваше настроението на гостите.

За по-младото поколение ще опиша този екзотичен инструмент. Представете си една сгъваема подставка и върху нея един изправен сандък. Най-отпред на този сандък има картина на някаква бяло-червена красавица.

Около лицето и има венец от цветя и всевъзможни дрънкулки. "Музикантът" свиреше като въртеше една ръчка, а отвътре един назъбен диск дърпаше струните. Имаше няколко записани мелодии. Тази музика се чуваше дълго, даже и след появата на грамофона.

Понеже сме на тема "музика" нека кажа две-три думи и за музиката на една друга част от населението - турците и циганите. В техните махали ечеше зурната. Това е духов инструмент, подобен на кларинета, но с много по-рязък и писклив звук. Акомпанираше му тъпан.


Така се задоволяваха музикалните потребности на населението в Станимака, докато се появиха грамофоните.
 
Copyright 2003-2015 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев