Първата половина на XVI в. е един период на духовно възраждане в Сенимахос. След инвазиите на чепинските потурнаци, който разрушават пагубно болшинството духовни твърдини в района, в Стенимахос се наблюдава едно засилено строителство на църкви и параклиси. Гръкоманщината още не е навлязла с цялата си сила в ежедневието на града и българската общност все още отстоява своите религиозни свободи. Именно през този период в града ни става едно знаменателно за цялата му църковна история събитие. През града, по път за Бачковския манастир минава един от видните водачи на Йерусалимската патриаршия - патриарх Хрисант Нотарас. Това е един изключителен момент за местната духовна общност. Главата на целият православен Изток - именно тук в Стенимахос. Това издига доста града в очите на останалите градове в района, като един град с доста сериозни традиции, когото висшия духовен клир уважава и с радост навестява.
Патриарх Хрисант Нотарас е племенник на и пряк приемник на патриарх Доситей. Роден е в град Коринт и взима едно блястящо образование в италианският град Падуа. Интересното в случая е, че в италианският университет бъдещият Йерусалимски патриарх учи рамо до рамо със силистренският митрополит Йоан Комнин (1658-1719г.). Хрисант Нотарас
заема патриаршеската катедра от 1707 до 1731 година, когато умира. Патриарх Хрисант знае няколко езика и се счита като един от най-голямите ерудити, заемали Йерусалимската патриаршеска катедра в този период.