Хилендарския манастир имал метох в старата Станимака, по-скоро в неговият квартал Амбелино. От там за Атон тръгвали множество групи богомолци, водени през беломорският проход от светогорски монаси-таксидиоти. От там те донасяли новостите от православният свят, религиозни сувенири и т.н. Монасите, идващи от Зографския, Хилендарският и другите манастири на Атон винаги били желани гости за жителите на града ни. Един от тези посетители, чиито земен път свършил по Божията воля тук е видният българин, символ на българското Възраждане Паисий Хилендарски от Банско.
Много години в българската историография битува мнението, че не старата Станимака е лобното място на хилендарският монах, но през 1977 година д-р Светозар Тошев в един свой труд цитира статия на академик Христо Христов от в-к "Вечерни новини" (бр 7747 от 11 януари 1977 г), където се казва:
"Преди две години проф. Матея Матеич и Б. Райков документално установиха, че Паисий е починал не през 1798, а през 1773 година в селището Амбелино, недалеч от Станимака (Асеновград). Сега това селище е част от града".
След като умира тук, логично трябва да се зададе въпроса, къде тогава е неговият гроб.
Доктор Тошев изказва няколко хипотези за евентуалното място, където е погребан великият българин. Той смята, че едно от възможните места за гроба на Паисий е района около храма "Св. Богородица Благовещение". Довода, който той представя за да защити тази си хипотеза е, че тук при разкопки са били открити скелети, както и надгробен камък от 1820 г., намерен в двора на черквата. Освен това преди самият настоящ храм, тук е имало старинен средновековен гробищен параклис на гробището намиращо се в близост. В последствие неговата олтарна част е вградена в тялото на новата църква "Св. Богородица Благовещение".