Културен живот в града през 20-те и 30-те години на XX в - Веселин Игнатов

Асеновград и в миналото е бил много буден град. Достатъчно е да спомена, че около 1925 година тогавашната тютюнева кооперация "Асенова крепост" се сдоби със собствен симфоничен оркестър, може би единствен в страната извън София . Диригент му беше Асен Карастоянов, станал известен по-късно като композитор.

Още няколко думи за тази кооперация. Неин директор (председател) беше Стефан Иванов - един много енергичен и предприемчив човек. По негово време се построи сегашната сграда на "Тютюневия монопол" на ул "Ал. Стамболийски". Ех, че се гордеехме с тази грамадна постройка! Особено с "моста", т.е. покритият коридор над улицата, свързващ двете части на сградата.


Кооперацията имаше и собствен театрален салон, където се изнасяха представления. По-късно той стана "стол" за персонала на "Монопола".

Гордост на кооперацията, а и на града беше собственият на кооперацията пожарен автомобил, който обслужваше и града. Понеже сме на пожарникарска тема, ще направя малко отклонение отклонение, за да кажа, че преди този автомобил пожарникарите препускаха по улиците с пожарникарските "бъчонки". Това бяха конски двуколи, върху които бяха закрепени малки бъчвички. Щом свирнеше тръбата от "Кулата", бъчонките хукваха по кълдъръмите да гасят. Тази кула се намираше над града, или по-точно над сегашната улица "Кулата", там, където сега почват тръбите на ВЕЦ "Асеница". На всеки 15 или 30 мин. дежурният наблюдател, даже и нощем, свирваше с тръбата си, за да покаже, че не е заспал. Една любопитна пожарна история: " През нощта на едно лято (около средата на трийсетте години), някъде в полето ("на къра"), се бяха запалили едни снопи. "Пожарната" хукна да ги гаси. Не щеш ли, в същото време пламна сградата на съда, който се намираше точно срещу самата пожарна команда (сега съдът си е на същото място, а "Пожарната" беше на мястото на сегашния стол на военните). Оказа се, че и двата палежа са били умишлени. Някой беше имал интерес да унищожи документи в съда...

Продължавам с културата. Друг културен институт беше сдружение "Дружба". То имаше салон на горния етаж на една сграда на главната улица. Входът беше откъм една пресечна уличка, върху която сега се намира сградата на Общината. В салона имаше библиотечни шкафове и роял. На този роял се изнасяха концерти от гостуващи артисти. Спомням си концерт на ученичките на известният пианист и музиковед - професор Андрей Стоянов, както и на брат му - цигуларя Любен Стоянов. Тука даде концерт и прочутият на времето си тенор Петър Райчев, който беше гостувал на оперни сцени и в чужбина (нещо рядко за онова време).

Говорейки за музикалните прояви в града не мога да не спомена за един уникален концерт. Става дума за изнасянето в Асеновград на ораторията "Месия" от Хендел, макар и с известни съкращения. Доколкото ми е известно, тя не е изпълнявана досега никъде другаде, освен в София и ... Асеновград. Голямата заслуга за това събитие е на Евгений Зюзюк, емигрантски белогвардейски офицер, намерил убежище в Асеновград, където се и задоми. Ето предисторията на това събитие: През 1937 г. Евангелската църква в Асеновград изнесе концерт с духовна музика, на който бяха изпълнени няколко музикални номера от "Месия". На концерта беше поканен и Зюзюк, който беше диригент на един църковен хор (струва ми се при храм "Св. Димитър") същевременно и на общоградския хор. Той се запали по "Месия" - та и предложи ораторията да бъде подготвена за общоградски концерт. С голям ентусиазъм той привлече оркестранти от военната музика, някои други струнни инструменталисти - любители и с неговия хор, подсилен и с хористи от Евангелската църква, концертът беше осъществен. Партиите за орган бяха изпълнени с хармониума на Евангелската църква и органиста Петър Игнатов. Един от солистите беше оперният певец (по-късно диригент) Ромео Райчев, брат на композитора Александър Райчев. Концертът беше изнесен два пъти в театралния салон на тогавашното училище "Патриарх Евтимий" (което беше на мястото на сегашното училище "Христо Ботев").

Още няколко думи за културните прояви в Асеновград. Някъде към края на тридесетте години в Асеновград гостува големия карикатурист К. Буюклиев. По време на престоя си, той направи карикатури на много от видните граждани на Асеновград - доктори, политици, учители и други. И накрая на изложбата тези нови карикатури бяха изложени и предизвикваха много смях у посетителите.
 
Copyright 2003-2012 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев