За празника "Калиница" - Ганка Маринова

Празникът Рождество на св. Йоан Кръстител, с народното име св. Яни или Яневден (Еньовден), бележи повратен момент в годишния календар. Според народните представи тогава слънцето е в най-високата си точка и от тук нататък то се обръща и тръгва към зима.Затова на Еньовден гражданите излизат преди изгрев слънце по околните височини и наблюдават това преобръщане в природата. Считало се е, че слънцето "играе" и започва постепенно да слиза надолу, поема дългия си път към зимата. Според народните вярвания на този ден билките са най-лековити и затова жените, които разбират от тях и ги използват за лечение, на този ден подменят своите богати сбирки от пресни билки.


Затова и св. Еньо е наричан още Билобер.

Повратният момент, който настъпва в календара, се счита и като повратен момент в живота на младите момичета. В навечерието на Яневден те се подготвят за предсказване на своето бъдеще - дали ще се омъжат през годината и за кого. В Асеновград бъдещето се предсказва от малко момиченце, наречено Калиница. То е облечено като булка и се придружава от свои дружки, празнично облечени и с венци от живи цветя на главите. Според местните изисквания за обичая Калиницата трябва да бъде на три години и в тази си важна роля е три последователни години. Детето трябва да произхожда и от богато семейство, за да се придаде богатството и на всички участници в обичая, както и на цялата близка общност.

Всяка махала избира своя Калиница, така че на този ден е пълно с малки булки - Калиници. Няколко дни преди празника семейството се подготвя за него - шият се дрехи, плетат се венци, приготвя се почерпката. В навечерието на празника в дома на избраното за Калиница момиченце идват по-големите моми от махалата и донасят своите "нишани", които поставят в бакър с "мълчана вода", покриват го с бяла кърпа и го оставят да преспи под звездите. Затова и народът вярва, че всеки човек има своя пътеводна звезда, която направлява неговия живот. "Нишаните" са различни и всяка мома помни своя - пръстен, копче, кърфица и др.

На сутринта момичетата, празнично облечени и с ветрила в ръце, идват в дома на Калиницата да присъстват на нейното обличане. Групата се повежда от момиче, което вече е било Калиница и има опит, затова застава най-отпред с лице към всички. От двете страни на Калиницата са нейните шаферки, а зад нея едно момиче седи с разтворен чадър, за да и пази сянка. През целия път, когато обикалят махалата, децата пеят:

"Вижте нашта Калиница
колко е красива.
Тя ще стане по-красива,
нека ни е жива".
 
Copyright 2003-2012 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев