Доброволци от Станимака в Балканската и Междусъюзническата война през 1912-1913 г.
Теодор Пеев

На 17 септември 1912 г. цар Фердинанд I със специален указ обявява всеобща мобилизация. Два дни по-късно , на 19 септември, Изпълнителният комитет на Македоно-одринскати благотворителни братства свиква свиква в София всички македонски и тракийски емигранти, които не са били в армията.

Към тях се присъединияват и представители на други народности (руснаци, чехи, гърци, сърби, грузинци, арменци и др.), които изявили желание да се бият срещу турците за освобождението на българските земи в Македония и Одринска Тракия. На 23 септември е създадено т. нар. Македоно-одринско опълчение. Числеността на доброволците била 15 000 души. Те не били зачислени към редовната армия. Причината за това била скорошното им напускане на пределите на Турската империя.


Със заповед N5 от 25 септември 1912 г. за началник на опълчението е назначен генерал-майор Никола Генов, участник в Руско-турската война. За негов помощник е назначен подполковник Александър Протогеров от Охрид, а началник щаб е майор Петър Дървингов от Кукуш. Няколко дни по-късно са назначени и други офицери. Идеята на командващите българската армия била четите на доброволците да водят партизанска война в тила на турската армия.

След кървавото потушаване на Илинденско-преображенското възстание, мнозина оцелели участници, заедно със семействата си, емигрират в България. Голяма част от тях се установяват в Станимака и околните села. Тези българи не остават безучастни към съдбата на своите събратя в поробените от турците съседни земи. Мнозина от тях се записват като доброволци в новосформираните части на Македоно-одринското опълчение. . Ще изброя имената на тези, за които успях да намеря данни при работата ми в ДВИА - Велико Търново, Военно историческия музей в София и събраните през годините данни от наследниците на тези доброволци:

1. Атанас Шкарла, на 23 г., от Станимака
2. Ангел Д. Хаджиатанасов от Станимака
3. Апостол В. Керемедчиев от Станимака
4. Апостол Караджов от Станимака
5. Александър К. Данев, на 23 г., от Станимака
6. Аристиди Чачов, на 42 г., грък от с. Горни Воден
7. Васил Атанасов Пеев, на 24 г., от Станимака
8. Васил Атанасов, на 22 г., от Станимака
9. Васил Димитров, на 26 г., от Станимака
10. Владимир Игнатев, на 29 г., от Станимака
11. Гаврил Веселинов от с. Шейтаново (дн. Косово)
12. Георги Тачов, на 37 г., от с. Горни Воден
13. Димитър Аргири Търнес, грък от с. Горни Воден
14. Иван Георгиев Радев, на 27 г., от Станимака
15. Иван Николов, на 30 г., от с. Арапово (дн. Златовръх)
16. Иван Арапов, на 30 г., от с. Арапово (дн. Златовръх)
17. Костадин Панайотов, на 41 г., от Станимака
18. Коста Ивано Ганчев от Станимака
19. Киро П. Стоянов от СТанимака
20. Лазар Марков, на 23 г., от Станимака
21. Михаил Василев Трифонов, на 23 г., от Станимака
22. Марин Панайотов от Станимака
23. Манол Йорданов, на 22 г., от Станимака
24. Наум Янев Масалников, на 37 г., от Станимака
25. Петър Христов Шишков, на 20 г., от Станимака
26. Панайот Георгиев Загорев, на 23 г., от Станимака
27. Сотир Аргиров от Станимака
28. Стефан Желязков от Станимака
29. Тодор А. Тачев от с. Горни Воден
30. Христо Д. Тодоров от Станимака

За тези 30 души открих сигурни данни. Всички те са били обикновени хора с обикновени професии. Някои от тях са имали собствени кръчми, бакалници и са печелили добре. Други са били хлебари, земеделци, лозари. Повечето от тях са били неуки със завършен I или II клас. Стефан Железаров от Станимака е бил фелдшер и е бил зачислен към т. нар. "нестроева рота", т.е. към обоза. Васил Атанасов е бил счетоводител, но участвал в Битолската дружина от 30 юни 1913 г. до 10 август 1913 г., след което бил освободен.

За Наум Масалников прочетох, че е родом от с. Смърдеш (дн. Кристалопиги в Гърция). Член на ВМРО и участник в Илинденско-преображенското въстание от 1903 г. След потушаване на въстанието се изселва в България. Установява се да живее в Станимака. Оттук заминава като доброволец в сборната партизанска рота на МОО. Някои от станимашките доброволци проявили завидна храброст, за което били наградени с ордени и медали. Имало и ранени в боевете, но всички от този списък са се завърнали живи и здрави по домовете си.
 
Copyright 2003-2013 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев