Станимака и Балканските войни 1912-1913 г. - Теодор Пеев

Същинските военни действия по време на войната започват на 9 октомври (нов стил) след мобилизацията на 17-18 септември 1912 г. Към редовно призваното 10 % годно за военна служба население се отзовават и огромен брой доброволци. Сред тях има български емигранти, завърнали се в Родината от далечна Канада и САЩ, от Франция, Германия, Италия и др. държави.

В състава на българската армия се включват и преселници от Македония. Тяхната численост е около 14 500 души, които съставляват т. нар. МОО (Македоно-Одринско опълчение).

Според някои историци българската армия достига 650 000 души, а според други до 710 000 войници.


По време на военните действия в състава на нашата армия се включват и дезертьори от турската войска. Това са българи, мобилизирани за войната и включени в редовете на аскера.

Жертвите са безброй. Мнозина загиват от раните си, поради липса на квалифицирана медицинска помощ. Други са покосени от холера. Немалко изчезват безследно. Някои умират като пленници далеч от родните места. Такава е и съдбата на нашите съграждани.

Основната част от данните за тяхната гибел се съхраняват в Държавния военно-исторически архив - Велико Търново. Там са списъците, съставени от кметовете и изпратени при кампанията през 1931 г., когато се създава т. нар. ОВМПГ - отделение "Военни музеи, паметници и гробове". Организацията продължава работата в тази насока на Щаба на действащата армия, които още от 1915-1918 г. започват дейност по увековечаване паметта на загиналите. За началник на ОВМПГ е назначен полковник Иван Кръстев Стойчев.

Сведенията, постъпващи в Отделението, са от местни общински съвети по определен образец. Тук искам да отбележа, че при работата в ДВИА - Велико Търново се установиха множество грешки, допуснати при съставянето на списъците от кметовете на съответните населени места. Сведения са постъпвали и от архивите на самите войскови части, от болници и лазарети, от командири на военни части, от завеждащите Ликвидационни служби към армейските подразделения и др. Имало е и специално комадировани служители на Отделението, които издирвали, описвали и документирали с фотографии местата, свързани с гибелта на българските войни. Цялата тази огромна информация е запазена надлежно и съхранена във фонд, обхващащ периода на войните през 1912-1945 г.

1931 г. в тогавашната Станимашка околия започва създаването на инициативни комитети за увековечаване паметта на загиналите във войните 1912-1913 г. и 1915-1918 г. В някои села вече има паметници с издълбани на тях имена още от 1923 г., което е знак на признателност и почит към героизма на техните съселяни. Такива паметници са издигнати в селата Косово, Конуш, Козаново, Малево и др. Кметовете на останалите населени места започват преписки с ОВМПГ, откъдето получават наставления за набиране на средства, формата и мястото на паметния знак и др. Някои от тези преписки са запазени и показват причините, поради които в повечето населени места не са издигнати подобни паметници или поставени плочи с имена. В повечето от случаите има решения на инициативните комитети, съгласувани с местната власт, за местата, на които да бъдат реализирани проектите. В архива е запазена дори и скица с определеното място за паметник в с. Тополово.

Участващите във войните от Станимашка околия са били мобилизирани и разпределени в различни военни формирования, като най-голяма част участват в пехотата. Преселниците от Македония участват във формированията на МОО. Между тях има и доброволци с гръцки имена, в мобилизационните списъци се самоопределят като гърци. Голяма част от участниците в Съединението от 1885 г. също се записват като доброволци. Имената на войниците от Станимашка околия са пръснати в списъци на загинали почти във всички военни формирования от онова време.

Поради огромния обем от документи се налагаше да ограничим нашето проучване в рамките на сегашната Асеновградска община. Заедно с кап. Емил Григоров от поделението в Асеновград и изключително любезното съдействие на служителите от ДВИА - Велико Търново успяхме да разгледаме и конспектираме по-голяма част от информацията. Получихме и ксерокопия на ценни архивни документи. При обработката на записките и копията започна същинската работа по установяване имената на загиналите през Балканската и Първата световна войни. Много от имената се повтарят в различни вариатни, дати на смъртта или лобно място. Има и такива, които умират година или две по-късно от раните си. Други умират в пленнически лагери от болести и глад. Както споменах, в някои села има издигнати паметници още в началото на 20-те години на XX в. Има и от по-късно време - от 80-те години. Съществуват големи различия в по-новите паметници. Изписани са имената на загиналите, които не успяхме да открием в прегледаните от нас документи.
 
Copyright 2003-2013 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев