История на "Винзавод" - Асеновград - Харалампи Станчев

Не само у нас, но и в чужбина, спомене ли се името на Асеновград, съвсем основателно се отъждествява с две неща - Асеновата крепост и виното. И двете имат история от древността, която се дописва и в наши дни. За виното - от Винзавода, който повече от половин век множи старата винарска слава на Асеновград. Винзаводът е създаден на основание "Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговията с плодови ракии и вино от 1947 г. С участието на оторизирани държавни органи и обществени организации става изземване на държавни изби и складове със стопански и производствен инвентар от частни стопани, производители и търговци на вино и спиртни напитки.


За рождена дата на предприятието се счита 15 октомври 1947 г., когато от главна дирекция "Държавен спиртен монопол" - София се назначава за управител Генчо Караиванов, за счетоводител - Цветко Керезов и за касиер - Неделю Палавеев. Първото му наименование е "Държавен спиртен монопол" - клон Асеновград. А основната му дейност е: изкупуване на горзде, вина и ракии, директно от производителите - кооперативни изби и частни стопани, имащи свои лозя, както и изкупуване на подсладени напитки, гроздов сок, ликьорни вина и ракии от клоновете на монопола; производство на сухи вина, винен дестилат, гроздов сок, ликьорни вина и калциев тартарат; търговия на едро с всички видове спиртни напитки и гроздов сок.

Още в началото, когато гроздовата реколта е слаба предприятието изкупува плодове, предимно сливи джанки за производство на ракия. Изграждат се ракиджийници както в Асеновград, така и в селата Червен, Тополово, Поповица, Чешнегирово, Богутево, Яврово, Забърдо, Хвойна, Косово и гр. Чепеларе.

През 1948 г. се извършва последният етап от национализацията на частните винарски изби. Година по-късно предприятието изкупува винарската база на Лозаро-винарска кооперация "Станимашки мавруд" на ул "Плиска" (сега именувана цех N 1). Тя е била току-що построена, обзаведена със съвременна за времето си техника. Тук са първите в Асеновград железобетонни резервоари за обработка на вино, фулопомпи, с които става едновременно смилане на грозде, прехвърляне на гроздовата каша в съдовете за ферментация и изхвърляне на чепките. През 1949 г. се изгражда нова производствена база срещу казармата (цех N 2) с капацитет 3 милиона литра. В нея се изграждат железобетонни резервоари, специални танкери, въвежда се механизация. За първи път в Асеновград се осъществява поточния непрекъсваем процес за иззаваряване на ракия посредством каландри.

На 31 март 1950 г. предприятието изкупува от всестранна кооперация "Съгласие" - с. Златовръх, Асеновградска околия, голям винарски склад (Сега цех N 5). Предприятието бързо става едно от водещите в Асеновград и в системата на държавните винарски изби в страната. През 1950 г. произвежда 2 339 000 литра сухи вина, 97 000 литра ликьори, 167 000 литра ракии, през 1953 г. допълнително 47 000 литра гроздов сок, 70 000 плодови вина и 12 000 кг. калциев тартарат. Използват се 7 изби и 16 собствени склада при обща съдова вместимост 7 милиона литра.

През периода 1952-1956 г. Държавният спиртен монопол се преименува на държавно стопанско предприятие "Винпром". По това време то функционира без дипломирани технолози. Изявяват се потомците на старите станимашки винари. През 1956 г. "Винпром" - Асеновград назначава първия дипломиран вишист - специалист по винарство Христо Бакалов като главен технолог. Година по-късно тук се разкрива лаборатория, в която започва работа Живка Димитрова. Днес в лабораторията на фирмата, без която е немислимо производството на качествена продукция, оборудвана със съвременна техника за физиохимичен и микробиологичен анализ, работят трима специалисти с висше образование и една лаборантка.

Първоначално произвежданите червени и бели вина "Мавруд", "Червен пелин", "Памид", "Ркацители", "Бял пелин" и др., както и ракиите, се реализират предимно в Асеновградска околия в 56 обекта, а от 1957 г. - и чрез складовете в Мадан и Райково. Постоянен е бил стремежът за производството на богат асортимент при високо качество на продукцията. И още през 1954 г. се прави успешен опит за производството на първите количества малага. Но тази малага не достига нивото на "Станимашката малага", произвеждана до 1947 г. от Аристи Чорбаджаков (Чорбаджака).

С решение на ръководството е повикан на работа старият майстор винар Аристи Чорбаджаков. Назначават го на свободната в момента длъжност "помощник-специалист винар" с 608 лв. месечна заплата, считано от февруари 1958 г. Тогава му се казва, че ще им трябва през гроздоберната кампания и заплатата му ще се носи у тях. А дотогава да идва в предприятието два-три пъти в удобно за него време, за да предаде теоретичните си уроци за малагата. През тези идвания Цветко Керезов стенографира разговорите и по тях се създава технологичната карта за производството на "Станимашката малага". Всички с нетърпение очакват гроздоберната кампания, която специалистите, заедно с Чорбаджаков, ще произведат първите количества "Станимашка малага". Но два месеца преди кампанията Чорбаджаков се разболява. Отива в София при осиновения си син Трайко и на 27 юни 1958 г., след неуспешна операция, умира на 72-годишна възраст.

Същата есен, използвайки технологичната карта и с консултациите на главния технолог Бакалов, младият технолог Георги Димитров произвежда първите количества - 5 тона от Чорбаджаковата "Станимашка малага", която се приема много добре от ценителите на хубавото вино. Ето защо през следващата 1959 г. за производството на малага предприятието залага 200 тона маврудово грозде, предимно от лозята на Чорбаджаков. Една част от него преминава през сушилните на КК "Бригада", друга като гроздов сок се изварява под вакуум, за да се получи концентрат с 60-65 градуса захарност. С този концентрат се подсилва гроздовата каша "Мавруд". Целта е след ферментацията да се получи малагата на Чорбаджака с показатели 14-16 алкохолни градуса и остатъчна захарност 4-6 %.

Основното количество от така произвежданата малага е изнесено за Германската федерална република. Испанците, които произвеждат малага, основателно обезпокоени от появата на "Станимашката малага", предприемат сериозни мерки за защита на своята собственост. Наложило се смяна на етикетите върху бутилките с името "Kloster gefiuster", в превод "Манастирско шушукане".

Оттогава досега "Винзавод" - Асеновград, който е единствен производител на "Манастирско шушукане" (което е почти като Чорбаджаковата малага) изнася големи количества от това вино, както и от набиращата слава "Мавруд" от асортиментната гама "Мавруд Асеновград", "Мавруд Ритон", "Мавруд резерва", "Мавруд специална резерва" и "Мавруд КНП", а също и от гамата на "Каберне Совиньон" и "Мерло".

Осезаем тласък в развитието на Винзавода дава 1058-то ПМС от 1958 г., което създава разширена програма за развитието на лозарството и винарството на промишлена основа. В областта на винарството е направена революция. "Винпром" - Асеновград започва централизиране и разшряване на производството. Извършено е проектиране, а в последствие на площ от близо 40 дка земя започва поетапното строителство на днешните производствени цехове и административна сграда. Последователно са изградени цех 3 - за първично винопроизводство и цех за стабилизиране и бутилиране на вина. Непрекъснат е процесът за въвеждането на нова механизация и съвременни технологии. Така заедно с капацитета в цех 2 и 5 се създава възможност да се преработи пристигащото в плодородните години около 21-22 милиона кг грозде.

От 1 януари 1976 г. предприятието се преименува във "Винзавод" - Асеновград, което влиза в състава на ДСП "Винпром" - София.

В страната се създават Стопански комбинати "Винпром". Винзаводите Асеновград, Първомай, Карлово и Перущица пбразуват Стопански комбинат със седалище гр. Перущица. Тази промяна оказва негативно въздействие на Асеновградската община. Бюджетът и се лишава от значителни приходи, но от 1991 г. предприятието, в което работят около 320 души става отново самостоятелно под името "Винзавод" ЕООД при 100 % държавно участие.

И по времето, в което предприятието е към СК "Винпром" - Перущица, под ръководството на директора инж. технолог Петко Станчев и неговия заместник инж. технолог Йордан Стефанов, то върви по възходяща линия.

И тук, в Асеновград, неслучайно се ражда първото българско уиски "Дива коза", появило се на пазара през 1985 г., а през 1989 г. - и уиски "АС". То е плод на творчески търсения на колектив от специалисти, които през 1981 г. слага началото на реализация на идеята на Димитър Хаджийски - тогава технолог в НИИВП - София. В този колектив са: д-р инж. техн. Петко Станчев и заместникът му инж. техн. Йордан Стефанов, катедрата по пиво с ръководител Стамат Манчев и НИИВП - София с ръководител проф. Кирил Фърцов.

За целта са изградени нови сгради. Въведена е нова техника и технология. Построяват се два големи склада по 1 милион литра всеки, в които се залагат за стареене в дъбови бъчви произведения от малцов дестилат.

Продължавайки традициите на своите предшественици, предприятието непрекъснато разширява своята дейност. Показатели са извоюваните модели и награди от международни конкурси и изложения.

Първия златен медал "Винпром" Асеновград получава през 1958 г. на изложението в Будапеща (Унгария).

През 1965 г. на Международното изложение в София редица вина и други напитки, произведени от асеновградските винари, са отличени с 14 златни и 10 сребърни медала. Бумът е през 1972 г. на Международния конкурс в Слънчев бряг. Тогава "Винпром" Асеновград пречели 24 златни медала от 24 проби плюс "Гран при" за проба "Мавруд", реколта 1968 г., получила най-висока оценка от всички вина, участвали в конкурса. До 1976 г. "Винпром" Асеновград съхранява в колекцията си 88 златни и 54 сребърни медали.
 
Copyright 2003-2013 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев