Откриване и утвърждаване на гимназията в Станимака - Георги Пенчев

Костадин Тодоров Христов, който е роден в Станимака на 11 април 1894 г. разказва:

През 1904/1905 учебна година бях ученик в Караалановото училище в първи прогимназиален клас. Директор на училището беше Стою Шишков. В същото училище бях ученик и във втори прогимназиален клас през следващата година. Директор на училището беше Максимов. Учители ми бяха: Щерьо Карааланов по история, Никола Запрянов по математика, Ан. Чернев по френски език, Н. Настев по български език, М. Копчев по рисуване, М. Кочев по пеене и цигулка. През 1906/1907 учебна година със същите учители бях ученик в трети прогимназиален клас. През тази година излязохме от Караалановото училище и се преместихме в гръцкото училище "Свети Архангели", защото то стана българско".


След 23 юли 1906 година гръцките училища в Станимака били официално закрити. Гърците предявили иск пред Гръцко-българската миграционна комисия да им се изплатят недвижимите имоти на гръцката църковна община, между които и сградата на училище "Свети Архангели" на стойност 2 500 000 лева. За сравнение през учебната 1918/1919 година месечната заплата на директора на прогимназията Щерьо Карааланов била 283.47 лева, а учителката Р. Владимирова получавала заплата от 88.28 лева.

Поради започналите финансови спорове, още за следващата учебна година 1907/1908. прогимназията е трябвало да освободи сградата на училище "Свети Архангели". През всичките тези години в българското класно училище надощли много ученици от гръцката прогимназия. Училището станало пренаселено и за нуждите му била наета и къщата на Лъжичника.

От 1 септември на 1907 година към прогимназията бил открит и четвърти клас, който е първият клас на гимназията. В този четърти гимназиален клас ученици са били: доктор Борис Милев, инженер Александър Попов, Христо поп Матеев, Христо поп Василев, Борис Попноев и др. Поради недостатъчен брой ученици, за следващата учебна година този четвърти гимназиален клас бил закрит. Учениците, които го били завършили, трябвало да продължат образованието си в пловдивската гимназия "Александър I".

За учебната 1908/1909 година девическата прогимназия имала следния учителски състав: Д. Тенев - директор и учители В. Станчев. Г. Совтов, Р. Ненова, Лидия Арианова, Р. Минчева. В този си състав в едно от заседанията на учителския съвет направили предложение двете прогимназии - мъжката и девическата - да се слеят в една смесена прогимназия. През следващата 1909/1910 учебна година прогимназията вече е слята.

На 1 септември 1912 година при учителски състав - директор Г. Митрев, и учителите Н. Запрянов, В. Станчев, Ив. Георгиев, Ангел Димитров, Стоян Димитров, Ар. Петров, Ст. Караджов, Н. Пеева, М. Вакъвчиева, Ж. Найденова, М. Кондакова, Д. Величкова, Лидия Арианова, Добра Шишкова и Д. Кожухарова се откриват I-ви и II-ри гимназиални класове за момчета и момичета.

На 17 септември 1912 година е обявена Балканската война и училището било затоврено. Учителите заминали на бойното поле като запасни офицери. Те взели активно участие - едни като действащи в боевете, други в реквизационните комисии, а повечето от учителите били милосердни сестри. Училището на няколко пъти било отваряно и затваряно. Помещението било използвано за превързочен пункт. В края на войната обаче всички, включително и тези, които били на бойното поле, се завърнали живи и здрави и отново се заели с работата си в училището.

През 1912/1913 година в Станимашката непълна смесена гимназия имало и трети гимназиален клас, а на 5 август 1913 година от Министерството на просвещението съобщили с писмо, че за 1914/1915 учебна година ще бъде открит и IV гимназиален клас.

Училищната сграда е пренаселена. През 1913/1914 учебна година тук учат 10 прогимназиални и 6 гимназиални паралелки. За класовете от прогимназията е наета къщата на Костаки Лъжичника. Тази къща се намирала на север от сградата на централното училище. Имала широк двор с кладенец за пиене на вода. Уговорката била собственикът да се грижи за поддържане на сградата и кладенеца в необходимата чистота.

През следващата учебна 1915/1916 година положението било все така напрегнато от пренаселеност, но се провеждат и много интересни мероприятия: празненства, вечеринки, томболи и др. Учителският съвет с протоколно решение N 20 от 15 април 1916 година е избрал за патронен празник на училището 15/2 май - Деня на успението на свети цар Борис I.

През 1918/1919 учебна година гимназията става пълна и се отделя като самостоятелна институция с директор Димитър Атанасов и остава в централната сграда. Прогимназията ползва къщата на Лъжичника и вече сграда на училище "Свети Архангели", а неин директор през тази учебна година е Щерьо Карааланов.

Към вече пълната Станимашка смесена гимназия се проявяват апетити от различни институции и общности за преместването и в друго населено място. Опастността била голяма. За спасяването на гимназията и за оставянето и в Станимака бил учреден "Граждански комитет по уреждането на въпроса за оставянето на гимназията в града ни". По инициатива на комитета и по молба на цялото гражданство на 16 февруари 1922 година, министърът на Народното просвещение Стоян Омарчевски посетил града. Той лично проучил въпроса и се убедил в действително належащата нужда за оставянето на гимназията като едно необходимо просветно звено тук. На Омарчевски в Станимака бил устроен грандиозен прием. Той останал трогнат от радушното посрещане и от искреното отношение на гражданите към въпроса, които без разлика на политическите си убеждения били единодушни в искането си за оставането на гимназията в града ни. Всичко това дало основание за личното му решение и той собственоръчно записал в протоколната книга на гимназията следния текст:

"На 16 февруари 1922 година посетих Станимака и гимназията и. Тая гимназия е фар, който осветява трудните пътища, по които трябва да въри народът ни. Тя трябва да остане и ще остане, за да изиграе патриотичната роля, която Станимака има да играе за издигане щастието и благоденствието на отрудения български народ".

Несъмнено министър Омарчевски е успял да докаже правотата на своето становище, изразено в бележката по-горе, пред всички министри и пред цялото правителство, както и лично пред царя. Като заключение на цялата тази акция в защита на гимназията на 30 март 1922 година министърът на Народното просвещение е изпратил следната телеграма:

"Станимака - Директору гимназията. Гимназията остава да съществува като държавна завинаги. N 7391. Министър Омарчевски."

На 15 юли 1923 година гост на Станимашката държавна смесена гимназия е министър-председателят и министър на Народното просвещение Александър Цанков, заедно с министъра на земеделието Янаки Моллов и министъра на финансите Петър Тодоров.

Оттук нататък нещата в Станимашката смесена гимназия протичат нормално и са познати и известни на повечето станимаклии. За да се избегне пренаселването на сградата, гимназията се разделя на девическа и мъжка. Разделени на две, учениците минават на двусменно обучение - едните учат преди обяд, а другите след обяд. Ученици от прогимназията тук отдавна няма.

Мъжката гимназия приема името "Свети княз Борис I", а девическата - "Иван Асен II". До построяването на новата сграда на гимназията на днешно място учениците от двете гимназии учат тук на две смени.
 
Copyright 2003-2013 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев