Заблудата около една мраморна плоча - Никола Филипов

Вляво от входа на Асеновградския музей отскоро стоят подредени десетина парчета от мраморна плоча. Търсейки следите на споменавана в публикации плоча от 1321 г. в манастира "Свети Кирик", достигнах до извода, че такава просто не съществува, а вероятно се касае именно за тази.

През 1924 г. в статия за манастира "Св.Кирик" известният д-р Ал. Пеев описва съществуващите надписи, като дава в превод намиращия се до чешмата на северния вход на църквата, а именно:
"Зрителю, понеже виждаш, че съм без украшения, не ме отминавай: макар и да не съм Ипокрини* имам вкусна вода.


Построи се след като помогнаха с пари всички околни християни, обаче с настояването и грижите на господин хаджи Антим, игумен тук, след като изразходваха суми грънчарите и чешмеджиите заедно с хаджи Спилко Георгиев и Никола, който издяла този камък в 1816 година."

Скоро след това обаче тази плоча е изчезнала оттам, защото вече не си я спомнят дори най-старите хора.

Преди месец, в "Известия на музеите от Южна България" в бележка към статия от Петрана Тотева прочетох, че в музея в Асеновград имало изпочупена плоча от манастира „"Св.Кирик", чийто надпис в превод гласял:

"Зрителю, не ме отхвърляй, гледайки моята простота. Ако не съм конска чешма, (имам) сладка струя. Построи се с общия сбор на всички села, особено със старанието на господин хаджи Антим, игуменуващ, заедно с иждивенията на Антония... и чешмеджиите, с ... и Никола... Настоящия камък... година..."

Приликите в двата текста са очевидни – явно това е описаната от д-р Ал. Пеев и изчезнала след това плоча. Многоточията във втория текст означават липсващи парчета, неправилно преведените думи са по същата причина. Преводачът, който ползвала Петрана Тотева не е знаел значението на думата Ипокрини като съществително собствено име и я превел като конска чешма.

Господин Али хаджи Садък ми разчете и старотурския надпис на същата плоча:
"Пийте от райските води и се молете на бога... Азис 1230 г."

Документ от Окръжния държавен архив в Пловдив ми изяснява как е могла да стане грешката.

През 1928 г. Ст. Шишков като уредник на Пловдивския музей изпратил циркулярно писмо-анкета до всички кметове с цел да събере данни за историческите паметници в района. Единият от въпросите е : "Има ли в селището ви манастир и кога е построен?"

Не допускайки някакви особени последици новозаселилият се в Горни Воден кмвет Иван поп Стоянов, преселник от село Пилорикь, Енидже Вардарско е попълнил с мастило:

"Има манастир "Свети Кирик", построен 1321 година според надписа на плочата до входа на черквата".

Освен, че е погрешно преведена годината, тук става въпрос и за две разлрични летоброения. Така споменатата плоча е била отнесена с пет столетия назад.
През 1930 г. се отпечатва юбилеен сборник "Българското село", в който имайки предвид погрешните данни от анкетата на Шишков за пръв път се споменава за плоча от 1321 г. в манастира "Св. Кирик". Ако там наистина имаше такава плоча, щеше ли д-р Ал. Пеев да я отмине в публикацията си?!

И така, въпросната плоча от построената през 1816 г. чешма е именно плочата за която става въпрос. Какво е станало с нея след 1924 година?

Новодошлите заселници от Македония и Тракия гледали как по техните родни места гърците унищожавали всички надписи със славянски букви, включително и надгробните плочи. През 1924-25 г. в манастира "Св. Кирик" е отсядала и четата на тракийския войвода Георги Арнаудов, която не е могла да търпи такива гръцки надписи.

Така, че в първите години след заселването, тази плоча е изкъртена, изпочупена и захвърлена от новодошлите.

Кога и от кого са докарани парчетата в музея не можах да изясня, но според броя и формата им личи, че плочата е чупена нарочно, за да се унищожи надписа. Още повече, че точно по това време Гърция води дело за собственост върху манастира и като едно от доказателствата е сочила именно тези гръцки надписи.

С това, колкото и да не ни харесва, трябва да се сложи край на мита за намерена в манастира "Св.Кирик" плоча от 1321 г., споменавана в редица книги и публикации, без да се дава съдържанието й.
___________________

*Ипокрини – прочута в гръцката митология чешма, посветена на музите и с изобразен на нея коня Пегас.
 
Copyright 2003-2013 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев