Джурково е малко планинско селце, намиращо се в най-дълбоките пазви на Средните Родопи. Живота тук води своето начало още от най-дълбока древност. Тук е намерена тракийска керамика, както и древни монети от времето на Римският император Константин (306-336г). По време на Средновековието животът тук кипи с пълна сила, за което говорят и развалините на манастир, който е носил името на свети апостол Андрей Първозвани, и населяван според легендата от около 300 монаси. След разрушаването му животът тук замира. Има една легенда за разрушаването му, която ще разкажа по-долу и където разрушителите му са описани като хайдути. Но знаем, че народът е влагал друго понятие в тази дума. За обикновения български народ думата хайдутин е била символ на закрила от турските своеволия, така че едва ли българи биха били извършили такова кощунствено дело. Много по-вероятно е през черната за християнството в района 1666 година, когато фанатизираните чепински потурнаци опожаряват десетки манастири и стотици църкви , светлината на православното монашество да замръква и тук. Околните селца и махали са помохамеданчени и така селото потъва в мрака на забвението повече от две столетия. И ето идва началото на XX век, когато след Руско-Турската война Родопите търсят своята незавимост от Високата порта. Малобройни чети от смели хайдути се скитат из балкана, жертвайки живота си за вяра и родина. И тогава идва Берлинският договор, който слага граница между Османската империя и отхвърлилите турска власт български земи. Границата между тях минава през местността Рожен. Няколко български села, сред които и село Момчиловци, остават под турска власт докато селата в района на днешното Джурково преминават в новоосвободените български земи. Какво се случва тогава?
Част от българското население на останалото на турска територия село Момчиловци, се решило на една изклю чително смела и рискована постъпка. Българи и турци разменили своите къщи, като акта на размяната бил със статут на покупко-продажба за да има давност пред местната власт, а цената за която момчиловци купили турските къщи била един чувал сол. Лично покупката уредил един от основателите на село Джурково Панайот Вълчев - дели панайот, родом от Соколовци. Той построил и първата българска къща в селото. Така няколко фамилии, започнали своят нов живот в селото. Фамилията на моята баба - Топузови, заела къщите, чиито основи стоят и до днес, а някой от тях са дори и запазени и се използват за плевници. В тях личат стаите, прозорците, фурните които са хранили първите преселници. Тези къщи се намират в местността ''Сливата'', намираща се в северно от селото.
Не е ясно откъде идва името на селото. За неговият произход има две основни версии, които тук ще разгледам.

1. Първата версия отъждествява името на селото с името на един от неговите основатели, който се казвал Георги Джурков. Според мен тази теория е неоснователна, защото най-малкото, което може да е оставил въпростният основател е поколение, което да носи неговото име. Ако е имало такъв човек то може той да е починал в безбрачие, но пък и никой от старите хора не си спомня за такъв човек. А аз съм питал хора на по 85 години - тоест, родени десетина години след заселването на селото, когато най-малкото щеше да се говори за един от основателите на селото така както се е говорило за дели Панайот.

2. Втората версия свързва произхода на името Джурково според мен е доста по правдоподобна и достоверна. Според нея името на селото са дали малките щурчета, които живеели в планинските ливади, които родопчаните наричали ''джуркалчета'', заради специфичните звуци, които те издават. В народопсихологията на родопчаните основно място заема планината като нещо живо с което те всеки ден живеят. Неслучаен е факта, че много от околните ни села носят имената на някоя природна забележителност, духовна постройка иили географска особеност. Например Хвойна, Дряново, Борово, Бяла черква, Манастир, Горно и Долнослав, Горно и Долноводен и още много други. Затова напълно вероятно е именно малките обитатели на ливадите в близост до първите заселнически къщи да са станали и кръстници на селото. Още повече, че както споменах голяма част от първите заселници са се установили в местността ''Сливата'' а това е място, където има предимно ливади и поляни. Какво би направило първо вчепатление на тези хора. Най-вроятно нещо специфично свързано с природата на местността, а защо това да не са били гласовете на малките обитатели на джурковските ливади, огласящи с гласчетата си трудовото ежедневие на момчиловските заселници.
И така разглеждайки двете версии за произхода на името Джурково можем смело да изкажем мнението че втората весия за неговия прозиход определено е доста по-правдоподобно.