Кисьовия род е един от най-старите в Югово - Иван Гащилов

Началото на този род е някъде към 1760 г. Родоначалник е Атанас. Син на Атанас е Златил, роден през 1790 г. Други деца на Атанас не се помнят. Златил Атанасов е женен за Зоица Костадинова, родена през 1795 г. В регистъра за населението на с. Югово са записани три живи деца: Велика, родена през 1814 г., умряла 1894 г., омъжена за Тодор Апостолов Котетарски; Костадин, роден около 1820 г., и Мария, родена около 1844, умряла през 1903 г., омъжена за Петър Петков Жуфов. Починалите деца на Златил не се знаят.

Златил бил кьосе, без брада и от там рода носи това име.

Златил Атанасов има братовчед - Златил Манолов, роден през 1828 г., женен за Цвята Манолева, родена през 1830 г. Раждат им се 6 деца: Атанас, роден през 1846 г., Петър, роден през 1850 г., Георги, роден през 1854 г., София, родена през 1861 г., омъжена за Тодор Паскалев, Гина, родена през 1879 г. и Мария, родена през 1880 г., и живяла 94 г.
Част от крилото на Златил Манолов през 1858-1860 г. се изселва в с. Крумово, а Георги Манолов се изселва в с. Ягодово, Пловдивско. Георги е имал брат Стоил.

Без да се впущам в подробности ще се спра само на два по-интересни случаи, станали в рода.

Преди да се ожени, Манолов бил пазарен ратай на един чорбаджия от с. Ягодово да пасе воловете му в землището на с. Крумово. Цялата мерия тогава е била на някой си пловдивски паша. Като пасял воловете, дядо ми заспал, воловете влезли в ливадите на пашата. Един от синовете му бил на лов, пристигнал и запрял воловете на единия край и не ги пущал. Дядо ми отишъл да си забере воловете, турчинът насочва пушката към дядо Георги, да го застреля. Натиснал спусъка, но пушката засекла. Тогава изкарал ятагана да съсече дядо ми. Той се видял в зор, със себе си носел здрава сопа и без да мисли удря със сопата турчина в главата и го убива. Наоколо нямало никой, завлича трупа в близките шубраци и за да не бъде разкрит, се хваща на работа на барон Хиршовата железница, която се строяла по това време. Тук работил две години. Това е действителен случай, разказан приживе от самия дядо Георги след Освобождението. Има и друго предание, че това станало в юговското землище със сина на турски ага от района.

Днес от крилото на Златил Манолов е о.з. бригаден генерал Хр. Манолов, който живее в Пловдив. А Мария Златилова е подхвърлено дете до църквата "Св. Марина" - Асеновград, намерена от Асеновградчани и дадена на Васил Н. Ксафов, който я отглежда и омъжва за Ив. Костадинов от с. Тополово. През 1926-1928 г., той е бил зам-кмет на Асеновград. Раждат им се 7 живи деца.

Семейството на младия Златил Атанасов Кисьов, роден през 1876 г., умира от туберколоза. Учителката Катя Даскалова разказва следния случай, станал в рода. Мария Златилова била слугинче в Асеновград, разболяла се от туберколоза и чорбаджията я изпъжда. Тя се връща в Югово и тропа на вратата на леля си Елена, да и отвори. Тя не отваря. Тогава даскала Димитър, който бил и фелшер на селото, я завежда в празната Кисьова къща. Дава и един дюшек и черга, за да се завие, като и казал: "У нас не мога да те приема - ти знаеш защо, но тук ще те храня и ще те лекувам и каквото ти кажа, ще го изпълняваш". "Бива, чичо Димитре" - отговорило момичето. Било на 15-16 години. Починало през 1923 г. Като умира, няма кой да го погребе. Пиндю от Райчевите я увива в една стара черга, с фортума я завързва и през нощта я засурва да я погребе на гробищата.

Разказаното не се нуждае от коментар.

Наследниците на рода живеят в Асеновград, с. Ягодово, Пловдив и София. Има, разбира се, и на други места из България.

Посочените имена дотук са началото на Кисьовия род. Те са основателите, по-нататък родствениците имат думата да продължат, като разработват подробно родовата схема. Не бива да допуснат обезличаване на своя род и да не затрият родовия си корен. Вярно е, че всеки от нас е българин по силата на кръвта, която гори в сърцето му. Вярно е, но не и достатъчно. Защото истински българи можем да бъдем само тогава, когато заедно с огъня носим традициите, славата, болката и бъдещето на отечеството си.

 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев