Легенди от село Джурково

Спомням си нещо много интересно. Братът на баба ми - Димитър Топузов е разказвал на майка ми, че като деца, когато са си играли в местността "Манастировите лочки", случайно са попаднали на една притулена сред големите обрасли с здравец скали ниша. В нея е имало нещо като рафтчета, на който е имало прилежно сгънати монашески одежди. Щом вуйчо ми ги докоснал дрехите изведнъж се превърнали на прах. Дори аз помня, как той казваше "Бяха хубави лъскави копчета и доскоро се подвъртаха из кощана.." . Селските легенди говорят, че тунел води от местността "Манастировите лочки", до Сулевска махала. Явно е служил за бързо бягство при евентуален грабеж и нападение над манастира.
Тук е имало големи богатства, съдейки по една друга местна легенда. Тя гласи, че сред скалите има проход, от който се влиза в тунел и се стига пред голяма врата, отстрани на която има два механизма под формата на змии, който са направени с цел да умъртвят влизащият иманяр. Ако се преминат тези "змии", се влиза в просторна стая, където има златна колесница от тракийско време.
Друга една легенда ни отнася към местност, скрита в гората, и носеща името "Тарлицата". Легендата гласи, че тук имало заровена една торба злато, и когато двама приятели намерили златото, единия от алчност убил другия. И така това"кърваво" злато донесло само нещастия на човека, който го е взел - синовете му били убити, жена му се споминала и така той станал "пишман" от постъпката си и заровил пак златотот на същото място.
Имаше един стар овчар - ергенин, който се казваше Костадин, но му казваха Каню, както междувпрочем на много Костадиновци. Той беше типичен родопчанин. Тока и телевизията за него бяха нещо познато, но далечно, Минаваха месеци, които той прекарваше с овцете си. Храната му беше надробено кисело овче млеко, както и месо. Той беше чувал много легенди и ги споделяше с дядо ми, с когото си "пиеха ракийката" и говориха толкова сладко и обаятелно, че много от техните разговори са се запечатали силно в моето съзнание. Дядо ми Иван наричаше чичо Каню "куц курак", от една стара джурковска игра (подобна на сегашния "патъч"). С тези незабравими вечери е свързана и един от моите най-силни спомени за една легенда, която гласеше следното:
"Имало едно време един овчарче, който не бил съвсем наред. Било мълчаливо, страняло от другите овчари, избирало си все самотни пасища. Веднъж то изкарало овцете от другия край на Джурковския балкан, в посока към село Манастир (планината от страната на Джурково е букова и елова гора, върха се нарича "Скалата" и е покрита с дълбока алпийска трева, а от другия край е млада борова гора, примесена с камъни и папрат). И така овчарчето превалило "Скалата" и вкарало овцете си сред папрата да попасат. Имало една легенда, която говорела, че след като хайдутите "бастисали" манастира, натоварили осем товара злато и ценни вещи, и тръгнали да качват билото. Щом стигнали обаче до горе, по незнайно какви причини решили да го закопаят сред камъните и папратта, и да бележат мястото с "нишан", който представлявал една квачка следена от няколко малки пиленца, и този знак трябвало да ги насочи щом дойдат да си го приберат. И така минало време, хайдутите се разпияли, някой били убити, а папратта избуяла и мястото останало в дълбока тайна. Мнозина, водени от тази легенда търсили камъка с квачката, но уви никой не успял да го открие. И така в този ден то скитайки с овцете си сред камъните намерило въпросния нишан. Но понеже не било наред и вместо да запази следи до там и да дойде с още хора то започнало да си играе и с един камък изчукало камъка и квачката с пиленцата, както и тези осем товара злато и скъпоценности били безвъзвратно загубени. Вечерта, когато се завърнал в овчарника, казал на другите овчари че е намерил нарисувана квачка с пиленца върху един камък, и че ги изчукал оттам. Те били като ударени от гръм, защото всеки от околността знаел легендата и не един и двама търсили знака върху камъка. Taка и нищо повече не можело да се направи. На другия ден всички овчари отишли да търсят камъка, но уви всички опити били напразни. Така се изгубила и надейдата да се намери някога това злато." .
Колко са вярни тези легенди само времето ще покаже, но е факт, че по тези земи още от най-дълбока древност живота кипи с пълна сила. Eдна от фамилиите тук - на Бозови, в процеса на строеж на къщата си в избата са намирали кости и по техните думи "кости на много високи хора" . Koй е живял тук и как е живял може само да се гадае.
 
Copyright 2003-2008 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев