Училището в село Манастир - Мария Георгиева

Знае се кои са били първите заселници на Манастир. Корави българи от Давидково, те не могли да живеят повече в робство. Разчистили вековните гори в Манастирище край Бекираговия чифлик и основали през 1890 година своето ново село.

От всички преселници само една жена знаела да чете и пише. Срам за мъжете помощник-кметове.

Едва струпали що-годе първите си жилища, будните манастирци решили, че трябва да имат своя училище и се хванали на работа. Денонощно, с невероятно усърдие и себеотрицание. Едни дядли греди, други зидали, трети прекарвали камъни, четвърти месели кал и помагали на дюлгерите. Всички - мъже и жени.

Първият учител в новото училище бил Георги Иванов от с. Момчиловци, завършил трикласното чепеларско училище. Той събрал 26 деца на различна възраст, момчета и момичета, и започнал да ги обучава. Тъй като имал вече известен педагогически опит, работил по системата в стара България, използвайки взаимоучителния метод. През деня учел децата, а вечер събирал възрастните мъже и жени, на които "отварял очите". Тридесетина манастирци, насядали около даскал Георги, смирено, кротко и търпеливо скрибуцали с калемите и редели буква след буква. Със своя идеализъм и всеотдайност учителят възпламенил още повече будните преселници. У всички манастирци строгият и взискателен даскал Георги оставил траен, незаличим спомен.
Дори през военните години обучението в манастирското училище не прекъснало. Но не стигао на манастирци началното образование. Те започнали усилено да действат пред тогавашното Министерство на просветата за откриване на прогимназия. И постигнали своето. През 1922 година била открита новата прогимназия с директор учителя Васил Тумбев от Габрово.

Броят на учителите наголемява. В това "откъснато от света" селище идват все млади ентусиасти: Магдалина Андреева от Шипка, Стойчо Тодоров от Кратово, Александра Георгиева от Асеновград, Гана Тодорова от Казанлък и други, а на 1 септември 1931 година, постъпва на работа и първият местен редовен начален учител Пейо Костов Панов, който отдава повече от 25 свои години на училището в родното си село. Две години по-късно идва вторият местен учител Никола Стойчев - редовен прогимназиален учител-специалист по първа широка група предмети. Тъй като броят на учениците не отговарял на норматива, той е трябвало да се яви на изпити и да преподава и предметите от втора група. Двамата местни учители допринасят извънредно много за развитието на учебното дело в Манастир.

Училищният инспектор Атанасов отбелязва в ревизионната книга от 1931 година:
"Обучението се води добре, децата се отличават с твърде богата и силна възприемчивост, разсъдък и гладък и звучен език. Чудно е как и отгде са сдобили тия богатства, когато селището е лишено от всякакви съобщителни средства и допир с култура, от една страна, и е материално зле постоавено, от друга".
Нужен ли е коментар?! И за чудене ли е, че любознателните, възприемчиви деца на това малко село до идването на народната власт на приключвали образованието си с трети прогимназиален клас?!

Преди 1944 година средно, полувисше или висше образование са получили 5 човека, а до 1976 година манастирци имат 57 висшисти, 27 полувисшисти, 148 среднисти.
От манастирското училище са тръгнали към света на просветата и науката 14 учители с висше образование, 20 с полувисше, 8 със средно педагогическо, 9 лекари, 16 инженери и 18 други специалисти с висше образование. Една сравнително голяма интелигенция за малкото село и училище.

Учители в училището на село Манастир:

П. Панов - учителствувал над 25 години в Манастир
Н. Стойчев - 6 години
Кръстьо Янков - 23 години
М. Георгиева - 24 години
Деспа Янкова 20 години
Гита Стоева - 17 години
Дамян Георгиева, Т. Лазарова, Ел. Колева - по 10 години
Ел. Бойчева - 13 години
Васил Стоев - 10 години, от които 4 като директор

 
Copyright 2003-2008 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев