Старите чешми на Станимака са неизменна част от многообразния културен облик на града ни. В двора на почти всяка къща в кварталите "Св. Георги" (Амбелинос), и Метошката махала могат да се видят стари чешми от по над 100, че и повече години. Това е едно безценно културно наследство, за което ще напиша и няколко реда, въз основа на материалите, които намерих и снимките които направихме с фотографа Георги Христов.
Много от старите чешми не са били разрушени, поради битови нужди (разширяване на двор, строеж на нова сграда и т.н.). Някой са били напълно разрушени. Ккато споменава Иван Желязков преди около 30 години в една своя статия в местната преса, чешмата на улица "Райчо Пожарлиев" 20, вече е разрушена, а из самия двор са разхвърляни парчета от нейната плоча. Същата съдба вероятно е била споделена и от една изключително интересна каменна чешма на улица "Васил Левски" 13. Още тогава тя е била спотаена в един ъгъл на двора и тъжно е очаквала годините и безхаберието да я сломят и тя да изчезне от картата на Асеновградското културно наследство.

Някой от чешмите обаче, били спасени, като били запазени в църковни дворове и влезли в чисто практическа употреба. Други пък просто по стечение на обстоятелствата били спасени като ценни културни експонати. Такива чешми били запазени в църквите "Св. Богородица Благовещение", "Св. Богородица Успение", " Св. Димитрий" и "Св. Никола.

Ето коритото на стара чешма, което успешно е вплетено в архитектурния ансамбъл на чешмата "с рибките", при храм "Св. Богородица Благовещение".

Чешмата в двора на храм "Св. Богородица Успение". Това е стандартният тип каменно корито с отвор, изсечен острани с цел изтичане на водата. На всяка чешма той се намира на различно място в зависимост от това къде е било мястото за оттичане.

Каменни плочи са запазени в двора на храм "Св. Никола". В дъното се вижда корито от стара чешма, която в момeнта не се използва за практически нужди, а е съхраненан като интересен културно-исторически експонат.

Навремето чешмите не са имало само чисто практически замисъл. От дворната чешма се е разбирало на какъв "хал" в обществото е собственикът и, неговото материално и обществено положение. Нерядко на чешмите е имало и надписи, като в повечето случаи е била написана и датата на градеж на самата чешма. Някой от чешмите са се превръщали в емблематични за града ни места, където мнозина са отивали на "чакър кеф" да си пият мастиката до бълбукащите студени води. Там се е бистрила политиката, обсъждало се е дали годината е спорна и берекетна, разрешавали са се съседски спорове и т.н. Една от тези чешми с такова голямо значение за града ни, като място станало нарицателно за събирателен център на цяла една махала е чешмата на "Каварджията".

Има една интересна чешма по пътя за Консулатото, която се намира в един двор . Както се вижда тя няма кой знае какви особености, но самата и възраст и автентичност я правят един от ценните чешмени образци в Асеновград. В по-подробна снимка предлагам и украсата по нея, както и надписа с годината на построяването и.

Понякога чешмите също така са били и аналог на днешните рекламни билбордове. На тях са се изобразявали открито и чрез различна символика важни идеи, прокламирани от строителите им. И така, поставена на видно място чешмата ставала важен помощник на дадена идея.
Така например Васил Кънчев, в края на XIX век разказва, че в западният край на града е имало чешма, която стояла насред улицата, и на на нея са били изписани в целият си ръст двама гръцки юнаци с фустанели, с пищови и дълги ножове и с големи мустаци. Над единия стоял надпис на гръцки език "Атанасиос Игнатиос", а над другия "Кицос Цабела". Всичко това било направено да крепи гръцкия "патриотизъм" на станимачани и да има напомня буквално на всяка крачка, че те се намират в "малката Елада".

Една много интересна чешма се намира залепена от южния край на възрожденската къща "Консулатото". За съжаление днес е потънала в храсти и треви и личи, че е неподдържана, за разлика от "Консулатото" поддържано предимно за комерсиални цели.

Трагично е положението на чешмата, която се намира от югозападния край на полусрутената сграда на Бачковския метох. Преди месец когато трябваше да правя снимките съм чупил близо половин час клони и храсти, за да може тази чешма да се види, да я снимам и да стане достояние на хората интересуващи се от старините в града ни. Кога е строена тя вероятно никога няма да науча, защото човек само като види жалкото състояние на метоха и може да му стане ясно за какво говоря. Никаква история, с изключение на студии за археологически изследвания около терена на Метоха.

С това завършва нашата малка разходка из дворовете на старите станимашки къщи и храмове, с цел да се запознаем със старите чешми в града ни - една тема, която трябва да стане достояние и приоритет за работата на музейните работници и преди всичко на направление култура към Общината.

Галерия на стари асеновградски чешми може да видите в отдел снимки