Един светец, с който трябва да се гордеем
Ивайло Мирчев

Преди малко повече от 17 столетия, по време на 10-тото гонение срещу християните предприето от император Диокелтиан, във Филипопол (днешния Пловдив) се случва паметно за църковната история на региона събитие - 38 човека дават своя живот за вярата си в Христа.
Тази им мъченическа смърт им дарява святост и вече толкова векове тяхната саможертва е пример за нас християните.

Интересното за нас, жителите на Асеновград е, че един от тези 38 христови войни е родом от Станимака - Дионисий, впоследствие станал част от сомна на християнските светци като св. Дионисий Станимашки.

Историята дълго време ревниво пазила тайната за живота и мъченическото дело на светията, но един протопсалт - Аргир Малчев, познат освен като певец и като изследовател на миналото на Станимака, през 1996 година открива в библиотеката на Солунската духовна академия книгата на френския писател и изследовател Делле.

В нея той открива информация за св. Дионисий и след като я взима от ректора на Академията - проф. Главинос той прави един безцененн превод, осветляващ мъченичеството на този станимашки светец.

От направения превод става ясно, че Дионисий бил млад мъж от Станимака, който произхождал от богат род. Бил твърд последовател на християнството и когато станал свидетел на екзекуциите и мъченията на други християни, той не останал равнодушен и започнал да се моли за тях, като смело и открито изповядал вярата си в Христа. Това не останало безнаказано за него и заедно с останалите 37 души той бил изгорен на клада.

Това се случило на 20 август и според преданието мястото, което се превърнало в лобно за 38-те християнски светци е било до днешната църква "Св. св. Константин и Елена" в Стария град.

След изгарянето им, християни от града тайно прибрали останките от телата, и след 314 година, когато християнството било равноправна на другите религии, а в последствие и официална, мощите имали голямо значение за освещаване на храмове, антиминси и изобщо тяхната роля като обект на религиозно почитане се увеличила значително. Тогава грижливо пазените мощи на св. Дионисий били тържествено пренесени в Станимака и вградени в стените на най-стария параклис в града ни, датиращ още от онзи период - параклиса "Св. св. Константин и Елена", който също така бил и костница.

През 1997 година, непосредствено преди датата, в която се чества паметта на на светия мъченик, в Асеновград е факт и първата икона с лика на св Дионисий, която е изографисана от Щерю Аргиров (сега свещеник), и осветена от тогавашния Пловдивски митрополит Арсений в храм "Св. Николай Мирликийски" - Асеновград.

Отдавна се прокрадват идеи за параклис, посветен на светеца, в района на старата пловдивска автогара, но засега те са само в сферата на добрите желания. Нека се надяваме, че св. Дионисий Станимшаки, който е духовен покровител на Асеновград, ще получи нужната духовна чест и така историята няма да го забрави.
 
Copyright 2003-2010 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев