Асенова крепост в светлината на новите археологически разкопки - Христо Джамбов, Росица Морева (1972 г.)

Асеновата крепост е един от най-значителните паметници на културата от българското средновековие. До скоро тя беше позната на специалистите само по писмени извори и частични наблюдения на запазените следи по повърхността. През 1970 година за пръв път започнаха системни археологически проучвания, които постепенно разкриват вътрешното устройсто на крепостта и посочват нови данни за бита и културата на нейните някогашни обитатели.

Обикновено досега представите на посетителите за този исторически паметник се свързваха единствено със запазената двуетажна крепостна църква. Само на специалистите бяха известни съществуващите останки от двойната крепостна стена, повърхностните следи от жилищни помещения и крепостни съоръжения. Със започналите археологически разкопки, които се извършват в чест на 1300 - годишнината от основаването на българската държава, се цели не само да се проучи научно една средновековна севернородопска крепост, но и тя да се укрепи и експонира за хилядите посетители в нейното минало величие.

Главното внимание през 1971 година беше насочено към най-високата част на вътрешната крепост. Бяха напълно разкрити двете съседни водохранилища, една малка крепостна църква, стълби и части от жилищни сгради. Проучванията продължиха на запад и север от голямото водохранилище. Разкопано беше цялото пространство между северната крепостна стена и южния скалист рид над скалата, където е изсечен Асеновият надпис. Разкриха се четири нови помещения, дебел крепостен зид от юг и каменно стълбище, което опира при северния зид на крепостта. Неговото изграждане се е наложило вероятно с преустройствата, които са били извършени по-късно. Добре запазените зидове на откритите помещения дават възможност да се направи опит за по-пълно възстановяване на външния вид на тази част от крепостта.

В новата кампания се разкопаваше най-високата част на крепостта, т.е. цитаделата. Тук теренът е изключително скалист и основите на сградите стъпват върху скалния масив. Стените им са изградени от ломен камък, взет от близката околност. Не случайно тази съседна местност се нарича "Петрич" от гръцката дума "петра" - скала, камък. Спойката е бял хоросан, в който се наблюдават слаби примеси от дребни камъчета. Само на едно място са употребени печени тухли. Вероятно там е извършена някаква по-късна преправка. Трябва да се отбележи, че при почистването на насипите се срещат повече късове от тухли. Те са били използвани вероятно при горните части на сградите, които са били двуетажни. Приземните етажи нямат отвори за прозорци. Вероятно те са били използвани за складови помещения, тък като обикновено в най-добре укрепената част се разполагат водохранилищата и складовете. Подовете на тези помещения са застлани с каменни плочи. На едно от тях той е замазан с хоросан. По всяка вероятност то е било склад за зърнени храни. Покривната конструкция на сградите е била от каменни плочи. Тази традиция е запазена и до сега в съседните села Лясково и Яврово. Многобройният керамичен материал, в повечето случаи фрагментиран, потвърждава предположението, че вторите етажи са служели за жилища.

През миналата година се работи и по разкриването на северната крепостна стена. Беше разкопан участък с дължина 15 м. Тя не е много дебела, тъй като тук е най-недостъпното място. Под нея е отвесна пропаст с дълбочина 60 метра. Тук зидът е строен с платформа, широка 0.70 м. От тук се е извършвало наблюдение на север, в посока на прохода.

До самия крепостен зид се попадна на два християнски гроба. В единия от тях се намериха 12 сферични копчета, а в другия - два броя със същата форма и част от стъклена гривна.

Археологическите находки и наблюдения дават възможност да се допусне, че вътрешната крепост е била обитавана предимно от стражите на водохранилищата и на складовете, както и от войнишките постове, които са извършвали наблюденията на околните пътища.

Под ръководството на арх. Вера Коларова се работи по укрепването и възстановяването на новоразкритите крепостни съоръжения. Укрепителната и възстановителната дейност се извършва от НИПК, район Пловдив и се оказа много удачна. Така разкритите крепостни зидове и части от жилищни сгради се запазват в тяхната оригиналност и не се оставят на атмосферно влияние.

Двете кампании потвърдиха напълно изказаните предположения за огромното археологическо богатство на националния паметник "Асенова крепост".

Разкритите при разкопките десетки монети, най-вече от епохата на Комнините, стотиците фрагментирани керамични съдове от епохата на Втората българска държава, върховете на копия и стрели и други попълват нови страници от историята на средновековните родопски крепости.

Попадането в по-дълбоките културни напластявания на следи от праисторическа керамика от бронзовата епоха сочи, че животът върху този живописен родопски рид се е зародил далеч по-рано от предполагаемото до сега време.

 
Copyright 2003-2017 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев