Картини на асеновградски художник красили залите на царския дворец

През 1892 година най-голямото събитие, което намира място на излизащия по това време в гр. Пловдив вестник "Пловдив", е първото изложение в града.

В един от броевете си вестникът отразява експозицията на асеновградския павилион.
В него са посочени богато украсените витрини с различни копринени изделия и вина - продукцията на двата основни отрасъла, държащи първо място в града и страната - лозарството и бубарството.


Безспорно това е важна констатация на вестник "Пловдив", но не това е любопитното. В онези години в града се налага с таланта си самоукият художник Георги Ксафов. Асеновградската комисия, ръководена от околийският началник Никола Кръстев, която има за задача да определи изложителите и тяхната продукция, излага в една от залите си предмети от областта на историята, етнографията и изобразителното изкуство. Сред тях са и картини на Георги Ксафов. При посещението на павилиона от царските особи те харесват няколко картини на младия творец, които откупват. Не е посочен броят на картините, но във вестник "Пловдив" четем, че "в експозицията са по-голямата част от картините на Господаря - Негово царско величество, майката на княза и г-на министър Стамболова".

Първото Пловдивско изложение се оказва значителна крачка по пътя към голямото изкуство на асеновградския художник Георги Ксафов. При закриването на изложението той е награден с брознов медал. Гордост буди присъствието на младия самоук художник сред имената на най-известните творци по онова време, наградени на Първото изложение, като: А. Барбие, К. Величков, А. Пьотровски и Емил Холарек - с почетен диплом и Иван Мръквичка, Иван Ангелов, А. Иванов и Иван Димитров - със златен медал.

Не зная каква съдба са имали картините на Георги Ксафов (извествен повече като Георги Ксаф), но с чувство на удовлетворение може да изкажем своята гордост, че неговите произведения са красяли залите на царския дворец, а и вероятно дома на един от най-големите следосвобожденски политици и държавници на страната - Стефан Стамболов.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев