За църквата "Св. Богородица Благовещение" и още нещо - Арх. Стоил Стоилов

Мнозина знаят, че църквата е забележителен български архитектурен паметник на културата, обаче малцина са тези, които знаят какво още е съхранила тя, освен великолепният храм от възрожденско време. Това е аязмото "Св. Йоан Кръстител" - гордост за града ни. То е изписано от Захари Зограф. Приема се, че в образа на пророк Захари той е писал своя образ.
Тук са творили още зограф Моско Одринчанин - 1836 г., Георги Ксаф, Ас. Дочев и др.


В храма се съхраняват над 150 икони, които са неоценимо народно богатство. От тях будят особен интерес чудотворните икони на "Св. Богородица - Елеуса" (дърво), "Св. Богородица - Одигитрия" - 14 век, на "Иисус Христос Вседержител" - 15 век, на "Св. Мина" 1839 година, "Св. Харалампи" 1833 година и много други. Иконостасът е дърворезбен.

Привлича вниманието иконата на "Св. Богородица Благовещение", където светата Дева освен благата Вест, е получила от Архангела и клонче от цъфнала магнолия...

За почуда обаче днес до самата чешма стройната снага на единствената в Асеновград магнолия, обсипана с бял цвят, ни "говори" упиващо...

Освен това забележително и ценно дърво заслужава да спомена и за джинджифила, който е забил могъщата си снага в двора, засаден там (по предание) при освещаването на църквата, донесен като дар от Бачковския манастир...

Джинджифилът са го заварили в Бачковския манастир рицарите от Първия кръстоносен поход. Удивени и възхитени от това чудновато българско дърво до гр. Станимака, разнасят славата му на запад. А ето какво пише и сам рицарят Дон Анзизо дел Гренада:

"Дворът на Светата Иверска Пречиста е застлан с плочи – бели, равни плочи, поставени там по диктовка на небето. В двора от памтивека растат широкостволи дървета, наречени жугер /божественият огън на целомъдрието/, плодовете негови, подобни на череши или балкански вишове се ядат, но вземат се като цяр срещу женско безплодие. На хилядо обече един е плоден, другите безплодни, така щото от толкова трябва да се търси само един, така е наредено от веки-веков".

В такъв случай би могло да се смята, че джинджифилът и жужера са имената на Божественият огън. Наши съграждани присаждат върху подложка джинджифил, чиито златни плодове надничат от не един двор в Асеновград... А мнозина знаят, че монасите, когато варят манастирската ракия, в джибрите пускат плодове от джинджифил, за да бъде тя силна и свята.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев