Да съхраним духа на българина (дюлгерски обичаи от село Добростан) - арх. Стоил Стоилов

Думата ми е за строителната благословия, или както народът ни се изразява "Викане на нова къща". Стара българска традиция, която доскоро бе неотменна, е още със завършване на билото бъдещите стопани тръпнещи от радост, да поглеждат към строителите - времето за благослова е дошло.
Съдбата дарява семейството с покрив. Остава само подреждане на керемидите...

"Денят бе лек. Бъдещите стопани ни бяха събрали около новия дом, начело със зидарите.


На най-високата греда на покрива бяха поставили кръст от здраво дърво - родовито: за да се множи родът в новата къща. Украсен бе със зелени китки и здравец, привързани с червен конец. Стопанката на новия дом почерпи строителите с домашна ракия. Дари ги за майсторлъка им, благославяйки ги, като на раменете им мяташе дар - риза, кърпа и др. Почерпи и нас, гостите и съседите...

Първият майстор се качи на покрива. Обърна се към селото. Преметна пешкира на кръста и започна да нарежда благослова отговор. От високото екна пожелание за здраве, плодородие и много деца в новия дом. "Слушайте, майстори, и вие калфи и чираци, и наоколо комшии и роднини. Чорбаджията бай Иван Стоянов подарява дар златен!

- Да го дари Бог с живот и здраве, тежко имане да сипва и пресипва!
- Колкото цветчета китката, толкова веселба в къщата!
- Колкото копчета по ризата, толкова дечица и кончета!...
- И колкото са нишките на ризата - толкова напредък в къщата."

Благословията бележи главния строителен обичай. Той, благословът, е времето на надеждата - от старото към новото, към по-доброто...

Около трапезата радостта на новите стопани споделихме всички... За да има здраве и живот!

Село Добростан. 1989 година
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев