Празници, традиции и веселия в Станимака (Из спомените на Апостол Н. Беждремов) - Иван Гащилов

Много тържествено се честваше деня на лозаря (Трифоновден). На този празник цялата сегашна улица "Юрий Гагарин" биваше обкичена със зелени клони и гирлянди, а пред самата чешма имаше построена арка, която предаваше тържественост на празника.

Пред чешмата - наредени маси със сервирани мръвки от сварения курбан и до тях бъчонка с хубаво памидово вино. На всеки посетител се даваше за здраве мезе от курбана и чаша вино, те пък хвърляха пари на оставеното диско (поднос, дискос).



През това време на мегдана тъпаните и зурните насърчаваха борците. Наградите за победителя бяха овце, овни, малки телета и парични награди.

Много весело се празнуваше и първата седмица на Великденските пости. Тя беше седмица на карнавала. Облечените в костюми и маски младежи бяха непознаваеми. Ергените има възможност най-добре да опознаят и харесат момичетата. През време на посещението не говореха, за да не ги познаят по гласовете. Най-различни оригинални, находчиви и фантастични игри и веселия предизвикваше тяхното появяване.

Най-оригинална беше "Машината за подмладяване". Тя представляваше удължена конска каруца с два кона, покрита от всички страни с чергило, вътре монтирани зъбчати колела и ламарини с въртящи се отвън ръчки. Вътре е скрито младо момче. Експериментът започваше, като на избрания стар човек преди да влезе в машината му се даваше една рядка течност в дървена лъжица с дълга 80-100 см дръжка. Дават на стария човек да я изпие и го вкарват вътре в каруцата. В продължение на 3-4 минути - въртене на машината и шум, който издават ламарините. След малко от другата страна изскача младото момче и редица други номера.

Прочутият за онова време лекар д-р Доксиадис на карнавалната седмица се маскираше като бозаджия. Гюма си, вместо с боза, го пълнеше с бяло вино и нанизваше на връв топли гевреци, които окачаше на врата си и тръгваше по улиците на града"да продава", да черпи безплатно бедняците с бяло вино и топли гевреци.

Великденските празници се празнуваха три дни с червени яйца, с чуреци (козунаци), печени агнета, агнешка капама с пресен лук. Това бяха традиционните великденски ястия, поливани с хубаво памидово или маврудово вино. На тези празници кумците праща на кума си най-хубавия козунак и червени яйца, с което засвидетелствуваха голямата си почит и уважение към кума. По големите широки улици се строяха дървени въртящи се люлки, които срещу едно яйде или пари завъртаха люлката 15-20 пъти. Това беше най-голямата радост за децата, които се люлееха по 4-5 пъти на ден, като скришом вземаха яйца от вкъщи.

Именните дни се празнуваха официално. Вратите на къщите, където имаше именник, бяха отворени за посещение от сутрин до късна вечер за всеки познат и непознат човек, който влизаше да честити именника. Същите бяха посрещнати много любезно от страна на домакините. Тъпаните и латерните поздравяваха именниците с песни. Почерпваха ги с вино и мезе, поднесено на диско, а също така и с коняк или ракия и някой лев, залепен по челата на свирачите.

Нашата къща, която имаше четири големи стаи и голям салон с джамлъци, беше много удобна и често си устройвахме вечеринки с близки семейства, придружени с хубава музика, тъпан и зурни, които настройваха компанията за танци. Приготовленията започваха два-три дни преди това. Приготвяше се сладкиш, вита баклава и разни сладки, балсуджук и гръцки сърми, печена мисирка с кисело зеле на фурна, луканка за мезе и хубаво червено вино.

По-заможните семейства ходеха на екскурзия до "Св.Никола", сега "Момина сълза". Често гуляеха по три-четири дни, без да се приберат в града.

В нашата махленска бакалница всяка вечер се събираха на покупки, а същевременно около мангала се водеха най-различни мохабети от тогавашните чорбаджии: Чавката, Гущуля, Данаиловци, Фурето, Панкоолу, Мардата и др. Аз, като помагах на баща си, ставах неволен слушател на разговорите им. Д-р Доксиадис беше най-прочутият хуманен лекар в Станимака. При преглед на бедни хора, вместо да им взима пари за преглед, предписваше им лекарства и даваше пари от себе си за да ги закупят. Повикан за преглед за някой беден, на връщане се отбиваше у свои пациенти да провери състоянието им, без да е бил повикан от близките.

Ето един интересен пример с тежко болен мъж. За неговото по-бързо възстановяване му препоръчал пилешки бульон, тъй като болният вкъщи имал доста кокошки. Болният се обърнал към лекаря и му казал: "С пилешка вода можели болният да се храни и бързо да оздравее, докато има дебела сланина, луканка и печено".

Тогава д-р Доксиадис, за да убеди болния, че бульонът е този, който ще го възстанови, попитал жена му дали имат готвено ядене с месо. "Ако имате, много ви моля, донесете в една чиния с малка мръвка месо, че съм много гладен". Жената, в желанието си да угоди на лекаря, избрала най-хубавата мръвка със сос, но лекарят, вместо да седне да яде, се обърнал към болния и му казал: "Гледай сега кое ще се залепи за стената от яденето - сокът или мръвката". - и за обща изненада на двамата той плиснал чинията с яденето на стената в стаята. Сокът потекъл по стената, а месото паднало на земята. Обърнал се към болния и му казал: Видя ли кое е полезно и кое не?". А на домакинята казал: "Не се тревожете, преместете болния в друга стая, утре ще изпратя бояджия и за моя сметка ще ви боядиса стаята", както и сторил.

Доксиадис казвал често: "Да убедиш болния в нещо, това е най-доброто лекарство. През зимата той ходеше леко облечен, с пардесю, вместо с балтон, за което богаташите му се присмивали. Казвали: "Доктор, пък няма пари да си купи балтон". И когато на майтап или наистина му събрали пари, за да си купи балтон, той взел парите и сърдечно благодарил, но вместо да си купи балтон, ги дал на бедните болни, като им казал, че тези пари ги дава еди кой си чорбаджия за лекарство и за по-хубава храна. Болните, без да знаят как стоят нещата, отправили хиляди благодарности към своя покровител - чорбаджията.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев