Георги Русинов (1892-1923) - Ангел Кръстев

Роден е на 28 януари 1892 година в китното родопско село Хвойна, в семейството на Даскал Иван. С петимата си братя и трите си сестри той отрано се сблъскал с недоимъка и мизерията.

След завършване на гимназия през 1921 година с отличен успех, той поема пътя на своя баща. Нзначен е за учител в с. Елешница. На следващата година е приет за студент в Юридическия факултет при Софийския университет "Кл. Охридски". Студентските години на Георги Русинов съвпадат с годините, донесли на българския народ много нещастия и мъки. Той взима участие в много студентски демонстрации, насочени срещу участието на Българския народ във войната. Властите бързат да му надянат военния мундир и го изпращат в школата за запасни офицери. В школата, а след това и на фронта, той води непримирима борба против братоубийствената война.

На фронта Георги проявява героизъм в боевете срещу неприятеля, но е ранен и се налага продължително да се лекува в ксантийската болница. Оздравял, той се връща отново на фронта, където участва в боевете. Тук през 1917 година посрещата новината за успешната революция в Русия.

След войната Георги Русинов завършва Юридическия факултет и се настанява на работа в гр. Пловдив. Наред с юридическата си дейност развива и активна партийна дейност. През 1919 година е вече сътрудник на ОК на партията в Пловдив, отговарящ за Асеновградска околия. По-късно се премества на работа в Асеновград, където е издигнат за член на Околийския комитет на партията, а от есента на 1922 година е вече и негов секретар.

Годините прекарани в Асеновград, съвпадат с едн от най-бурните периоди в историята на асеновградската партийна организация.

Превратът на 9 щни 1923 година заварва единна и укрепнала партийна организация в Асеновград. С този хомогенен състав тя успява да продължи дейността си до септемврийските дни на 1923 година. Настъпват решителни дни за комунистите от асеновградско. Георги Русинов е един от главните ръководители на подготвяното въстание. Участва в изработване на плана на въстанието, а в процеса на неговото организиране, отговаря за своя роден край - Павелско - Хвойненския район и Чепеларе. Подпомага изграждането и обучението на бойните групи, поддържа връзка със Смолянско и гр. Пловдив.

Така в усилена апостолска дейност го заварват ненадейно изпратените от Асеновград полицаи на 12 септември в родното му село и го арестуват.

Докаран в асеновградското околийско управление, а от там изпратен в пловдивския затвор Таш-капия. По-късно го преместват във Втори полицейски участък, където "разпитите" продължават. Така до 27 септември 1923 година., когато заедно с шестима свои другари, през нощта са измъкнати от Втори участък и са избити по шосето за с. Кадиево.

 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев