Христо Ковачев - Манийката - кмет на Асеновград - 1911-1913 г.

През 1900 година Христо Ковачев - Манийката започва да произвежда изкуствени цветя. Отначало работи само за своите близки.

Производството тръгнало и той решил да го разшири и модернизира. Нужна му била нова техника, използването на нови материали и технологии. За целта заминал за Европа.
Посетил някои държави, между които и Италия.
Успял да посети и Венеция, където го впечатлили каналите и гондолите.


Завърнал се в Асеновград. Продължил производството, като увеличил числения състав на работниците. Христо Ковачев бил не само образован за времето си, но и много предприемчив. Често се замислял за каналите във Венеция и каналите в Асеновград.

Започнал да мечтае, че може да се превърнат в плавателни, както тези във Венеция. Разбира се, че са нужни средства, че е свързано с редица проблеми, които са от компетенцията на общината.

По стечение на обстоятелствата Христо Ковачев влиза в редовете на Прогресивно-либералната партия и само след една година е избран за неин председател. През 1911 година е избран за кмет на Асеновград. Да започне реализация на своята идея - превръщането на каналите в плавателни - му помага наводнението от 1911 година. Отнесени са къщи от крайбрежните улици. Манийката предприема укрепването на бреговете на река Чая. Заема се с бента и канала, по който се взема вода за манастирската мелница, както и за напояване на полски земи.

За съжаление, желанието и мечтите на един човек са едно, а съвсем друго е тяхното реализиране. Зад кмета стоят много общински съветници, които имат решаваща роля при реализирането на редица идеи. Освен това, за целта са били нужни много средства. Такива общината няма. Затруднява се работата и във фабриката за цветя, която фалира през 1912 година. През 1913 година Христо Ковачев се разболява и си подава оставката от кметския стол. За идеята на Христо Ковачев няма решение на общинските съветници. За тези мечти на Манийката разказва неговия син Никола. Той често казва: "Баща ми искаше да види Асеновград като втора Венеция, да се поправят каналите, които минаваха по средата на града и по тях да плават гондоли. За съжаление се разболя и не можа да осъществи тази си мечта".

Независимо, че Манийката не успява да види градаи си като вотра Венеция, неговите мечти са реализираниняколко години по-късно. Но при друг кмет - Христо Драголов.

 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев