Георги Тодоров (1865-1938) - кмет на Асеновград 1913-1919 г. - Харалампи Станчев

Историята е оставила спомени за много хора, чиито дела ни задължават по-често да си спомняме за тях с чувство на благодарност и преклонение. Такъв е Георги Тодоров.

Роден през 1865 година в Стара Загора, той от ранното си детство заживява с въжделенията на своите съграждани и българския народ. По време на Руско-турската освободителна война едва 13-годишен предлага услугите си да стори не само това, което може един юноша, но и нещо друго, което го извисява като голям и безстрашен българин. Заедно с други патриотично настроени българи той помага на ранените опълченци. Тича отдалеч с пълни котли вода, за да утоли жаждата им.

След Освобождението любознателното и ученолюбиво момче заминава за Пловдив при свои близки и продължава да учи. Той е един от най-прилежните ученици и бързо става любимец на своя учител дядо Максим (бъдещия митрополит). След успешното завършване на образованието си се записва доброволец във Втора пехотна дружина. И тук впечатлява командирите си.



Но други мисли го карат да отклони предложението им да учи за офицер. Преселва се в Станимака с амбицията да образува комитет, събирайки будни български момчета за борба с все още вихрещата се тук гръкомания. Макар и трудно, подпомогнат от някои патриотично настроени организации, успява да върне в лоното на българизма българчета - чираци и калфи, дошли от селата да учат занаяти. Успешно се намесва за решаване продължилите и след Освобождението църковни спорове с гръцкото духовенство.

В Станимака заема различни административни длъжности. С общински Приказ (заповед) N 42 от 14 май 1890 година 25-годишният Тодоров е назначен за градски комисар. Пет месеца по-късно става помощник-бирник и на 20 август 1891 година заема креслото на бирника, ставайки титуляр на тази конфликтна длъжност. Но вежлив, компетентен и строго принципен, той се справя отлично с работата си. Това впечатлява градските старейшини. С Приказ N 112 от 22 април 1899 година е назначен за секретар на Станимашкото общинско управление. Сега той има възможността още по-добре да се включи в решаването на редица проблеми и общински начинания.

Оценен по достойнство бързо става помощник-кмет. А от 1913 до 1919 година е кмет. Заема се с решаването на генерални проблеми на града, каквито са чистотата, водоснабдяването и др.

Още първата година с доставената нова пръскачка централните улици на Станимака се мият и оросяват. По негова инициатива се осъществяват масови залесителни работи около града. Успява да реши проблемите на водоснабдяването на града, пренебрегвайки много негови и на семейството интереси.

В спомените на съвременника му Сотир Христосков между другото четем: "... Един типичен случай обрисува пред мен и всички присъстващи какъв бе Георги Тодоров като общественик. През 1914 година той като кмет и аз като общински съветник с една комисия трябваше да отидем на "Клувията", гдето се извършваше каптирането на извора на сегашния ни водопровод. На мястото пристигнахме късно следобед и аз предложих да обядваме. Обаче Георги Тодоров с отсечен и твърд глас заяви: "Обяда може да отложим за по-късно, но работата, за която сме дошли тук, не търпи отлагане, нека констатираме направеното докато е време".

Георги Тодоров умира през 1938 година, покосен от диабет, но освен спомените за големите му обществени заслуги, остави и три добре възпитани и трудолюбиви деца: Живка, Константин и Тодор (и тримата вече покойници).
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев