Георги Ковачев - художник - Кирил Светлов

Поколения художници, културната общественост, гражданите, които са се докоснали до изкуството му, пазят незабравим спомен за първоучителя, добрия човек и великолепния творец, пресъздал вълшебната красота на Орфеевата Родопа Планина.

За творчеството на Георги Ковачев свои мисли и оценки са изказали мнозина негови колеги, критици и ценители на изобразителното изкуство.

По повод на петата изложба на Г. Ковачев в Пловдив, открита на 7 януари 1943 година, художествения критик Г. Атанасов във вестник "Борба" пише: "Верен на своето призвание, тоя самобитен художник има едно вярно свое отношение към родопската природа - чужд на техниката на днешното време, майстор на рисунката и формата, както и в линията, която чертае силуетните видения на родопските хребети, тоя художник ни поднася върху своите платна китната родопска природа, пресъздадена в нейния приказен вид".
По-късно за VII художествена изложба на Георги Ковачев, открита на 31 август 1969 година в град Смолян, художникът В. Стоилов пише: Георги Ковачев вижда и рисува посвоему.



Техниката му, освободена от всякакви школски канони, е сигурна и смела, средствата му - мощни и правдиви. Пейзажът му - поетичен и дълбок, отговаря на качествата му като творец и на пластичните му възгледи. Има много живот в тия родопски акварели, много правда и истинска живописна сила. Защото Ковачев е преди всичко художник на баграта и на атмосферата: него го увлича далечния план, силуетните видения на родопските хребети, ведри небеса с облаци, разтопени в предвечерна нега. Никога не съм виждал Родопа тъй живописно пресъздадена и така художествено видяна".

Панайот Гелев по същия повод пише: "Г. Ковачев е пейзажист. Родопите са негово вдъхновение. Той рисува планината с най-чиста любов, със завиден виртуозитет, обогатява природата с един лиризъм, на който не може да се устои. Изключително трудната преливаща техника, с каквато той единствен работи у нас, овладяна до съвършенство, му дава възможност по един необикновен начин да пресъздава мотивите".

Светла Москова, изкуствовед: "Годините отминават, а спомените ми за бай Георги стават по-ярки и отчетливи, сякаш вчера бяхме заедно. Бай Георги остава верен на акварелната техника. В дългите дни обикаля острите чуки, голите бърда, прислонява се под бориките, наблюдава водата в езерата и в неговите очи се отразява онази велика сила на Вселената, която подчинява човешката мисъл и същевременно я предизвиква към полет. Изкуството на Георги Ковачев поражда чувство - възхита, трепет, непонятна сила за живот... Тойно остави своите творби, в които тихо и вълшебно ни разказва с с гласа на планината притчите за миналото и бъдещето на нашата чудесна планета, на нашата чудесна земя. И ние сме му благодарни".
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев