Никола Панайотов (1882-1953) - Ангел Кръстев

Всеки асеновградчанин знае къде се намира мелница "Никола Панайотов". Малцина са тези, които знаят или са чували за Никола Панайотов, за обществената и народополезната му дейност.

Никола Панайотов е роден на 15 август 1882 година в с. Карачкоьой, недалеч от западнотракийския град Гюмюрджина. Неговата съдба е такава, каквато е съдбата на всички хора от Беломорието. Многолюдно е семейството на Панайот Димов. Никола е едно от единайсетте момчета и и две момичета в голямото семейство. Трудни са детските години на Никола, но той е прилежен в учението, а след това и в работата. В селото семейството има къща и стотина декара земя, на която отглеждат основно тютюн. Никола го влече друго - помага на баща си в бакалницата в Гюмюрджина, а след това отваря и свой магазин, След като се закрепва финансово, закупува още два магазина и спиртна фабрика. Оформя се като един от видните хора в града.

Включва се все повече в обществения живот, в борбата против турското господство. Балканската война донася освобождението на Западна Тракия, но в последвалата Междусъюзническа война районът отново остава в турско. Освобождението от турско настъпва през 1918 година. В Гюмюрджина е създадена българска администрация. Свободата на местното население отново се оказва една илюзия.



Съглашенските сили предоставят Беломорието на Гърция. Започва жестоката борба за променяне на етническия облик на българските селища. Никола Панайотов е сред най-изявените борци срещу гръцките жестокости, но е обвинен в подготовка на българите за бунт. На 20 януари 1920 година го арестуват и заедно с други български първенци го изпращат в Одрин, а след това е заточен на остров Крит.

След продължителна борба за тяхното освобождаване Никола Панайотов се завръща в Гюмюрджина през 1921 година. От тази дата започва борбата им за изселване в България, която се осъществява едва на 24 юни 1925 година.

Семейството на Никола Панайотов се настанява в Станимака. През същата година регистрира фирма и започва експлоатацията на мелницата, която е в края на града и сега носи неговото име.

Борбеният дух, предприемчивостта и стремежът да се осигури добро бъдеще на семейството, а също така да се помогне на преселниците от Беломорска Тракия и Македония за осигуряване на по-сносен живот му отреждат заслужено място в обществения живот на града. През 1927 година е избран за общински съветник, известно време е председател на Тракийската организация, член на Съюза на мелничарите в България, активен участник в много обществени и културни, спортно-туристически и други организации, активен ловец - такава е дейността на Никола Панайотов. Наред с това той помага на старческия дом, детското сиропиталище, ученически трапезарии за бедни деца. Грижи се за работниците в своята мелница.

Политическите и икономически промени през 1944 година коренно променят неговата съдба. През 1947 година е национализирана мелницата му. Каква ирония на съдбата. Този човек, чиито дух и стремеж към свобода, към просперитет, не можаха да сломят турските поробители и гръцките асимилатори, се пречупиха тук в свободната България. Изпаднал в тежко материално състояние и влошено здраве, забравен от всички, умира на 8 декември 1953 година. Дъщерята на Никола Панайотов - Златка Киркова разказва следното: "Когато отнеха мелницата на татко, той беше съкрушен. Разболя се, получи сърдечен удар. Казах му веднъж: За какво си се борил през целия си живот, като сега нямаш нищо и хората се отнасят така с теб? А той ми каза следното: Златке, ако не оставиш нищо след себе си, защо си живял тогава на този свят, а това което съм създал, то остава и след мен".
 
Copyright 2003-2012 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев