Янко Ганев - (1923-1956) - театрален артист - Кирил Светлов

Янко Ганев, роден в Асеновград през 1923 г. е второто дете в семейството на известния в града ни музикант и учител Васил Ганев и съпругата му Мария. Расъл и учил в Асеновград, театралните му изяви са сързани с театъра в града, който под ръководството на известния режисьор и педагог Тачо Танев за кратко време се наложи в културния живот на Южна България. Трите сезона в състава на Асеновградския театър за един млад актьор, който започва професионалната си дейност, са белязани с огромното желание за утвърждаване и професионално доказване.

В началото на театралната му дейност е характерен повишения му интерес към словесното действие, благодарение на приятния тембър, който има и умението му да си служи с целия диапазон на гласовите му възможности. Приятната външност и музикалната култура са опорните пунктове за пресъздаване на характери, които актьорът трябва да превъплъщава.

Янко Ганев е един от младите актьори на Асеновградския театър, който печели публиката с непосредствената си топлота и искреност, бликащи от изпълненията му. Неговото излъчващо обаяние, което подкупваше, го наложи като любим артист с широк обхват в различни роли.


Сред творческите постижения през първите години на младия актьор са образите на Симон Иванович в комедията "Сватба без зестра" от Николай Дяконов, постановка на известния Парис Николов, и Стефан Построумица от "Село Борово" на Крум Велков, постановка на Никола Гунов, а образа на Тетерев от "Еснафи" на Максим Горки, постановка на режисьора Тачо Танев, е едно от най-големите творчески постижения в краткия му театрален живот.

"Работата ми с асеновградския колектив винаги ми е доставяла радост и творческа отмора. Спомням си премиерата на "Еснафи". Присъстваха актьори от Пловдивския театър. След представлението, изненадани, те казаха, че самодейците ги надминавали" - пише Тачо Танев в спомените си "100 години български театър".
 
Copyright 2003-2012 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев