Тома Атанасов - (1858-1948) - общественик, революционер - Ангел Кръстев

Животът на Тома Атанасов може да бъде пример за всеки от нас - обрекъл себе си и семейството на нищета и бедност, но отдаден на своята идея - да служи на Отечеството.

Роден в с. Лилково, Пловдивско на 16 септември 1858 г. Труден е животът в планинското село и юношата идва в Станимака, за да търси препитание. Оскъдни са сведенията за първите години от живота му в града. От неговия внук Атанас Пешев научаваме, че се оженва за Спаска Гайдаджиева от с. Избегли, че закупуват къщата на гръка Цирипула, близо до Метоха. Едно след друго се раждат и умират единадесет деца. Остава живо дванадесетото, което кръщават Мария.

Трудно, много трудно е да се опише неговата деятелност, да се изрази обществения му идеал, участията му в обществения и политически живот, неговото чувство за национална принадлежност. Познавал се е лично с Отон Иванов, часовникар в града, дошъл да буди народното съзнание на гръкоманския град. Истинското кръщение на Тома Атанасов става през 1885 г., когато е сред най-активните участници в Съединението в Асеновградско. Дясната ръка е на председателя на Тайния комитет Никола Кръстев. Разнася комитетските писма по селата, а по време на акцията Никола Кръстев го определя за знаменосец на четата.


На 5 септември 1885 г. заедно с още трима души се оптправя за село Конуш. Пристигайки в селото, Тома Атанасов побива знамето на селския мегдан и с останалите съзаклятници обявяват Съединението. Едва на другия ден, 6-ти септември, в Пловдив се прогласява Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В деня на Съединението Асеновградската чета пристига в Пловдив, начело с знамето, носено от Тома Атанасов. Два-три дни по-късно Тома Атанасов е в четата, заела позиция на турската граница.

В края на XIX век с особена острота се засилва борбата срещу гърцизма в града. Тома Атанасов взема дейно участие.

През 1900 г. група офицери-поборници и граждани полагат началото на спортно-патриотичното дружество "Асеновски юнак". Тома Атанасов е определен за знаменосец. Повече от три десетилетия той развява знамето на "Асеновски юнак" на десетки обществени и спортни мероприятия, на юнашки събори в различни градове на страната, учства в много конгреси на основаното по-късно поборническо дружество. До края на живота му, а и след неговата смърт, асеновградчани ще го наричат Тома Юнака. Той е гордостта на дружеството.

От документи се вижда, че участва в Балканската и Междусъюзническата война, а след това и в Първата световна война, а е почти на шестдесетгодишна възраст.

В писмо от 6 ноември 1928 г. до Иван Андонов, Тома Атанасов описва своята дейност така: "Тук "Асеновски юнак" се гордее, че има дядо Тома знаменосец, начело със знамето. Още повече ще се гордее, ако се помести в историята моя портрет, да се каже, че и аз и още продължавам да внасям за Отечеството една полза, макар като капка в море с моите скромни сили. Почетен член съм на "Асеновски юнак". Аз съм един от основателите на Българска гражданска дружба тук, основател на прославеното културно-просветно дружество "Св. св. Кирил и Методий" и на родопска дружба "Рожен" също, както ще видите от документите, приложени тук. Искам да Ви осветля, че аз, където видя и разбера, че е полезно за милото ни Отечество нещо, аз с моите скромни сили тичам за да принеса що-годе полза. Макар че сега съм в крайно бедно положение на живота, като преживявам последните си години, близо 70-годишна възраст, обаче духа не съм загубил, напротив, още повече се усилва, защото съм верен на народните завети и казано е бъдете верни на народните завети, защото в тях се крие силата на българския дух".

През 1925 г. асеновградските поборници учредяват свое дружество "Сливница". Тома Атанасов е не само сред неговите учредители, но и сред най-дейните му членове. През август 1927 г. е делегат на дружеството на конгреса в Сливен, през 1928 г. е в представителната делегация на града, която участва в Пловдив на тържествата, поветени на 1000 от царуването на Симеон и 50 г. от освобождението на България. През същата година е избран за заместник-председател на настоятелството на дружество "Сливница".

През 1930 г. е делегат на дружеството във Велико Търново, а през 1933 г. в Шумен.

Многобройни са участията на Тома Атанасов в обществени мероприятия, в тържества на юнаците, в дружество "Сливница" и др.

След 1944 г. поборническо дружество "Сливница", дружество "Юнак" и други обществени организации са закрити, а дейността им е обявена за фашистка. Трудно е на стария ветеран, отдал целия си живот на една кауза - да служи на отечеството си, да разбере своята "грешка".

Умира на 12 юни 1948 г. в нищета, огорчен и забравен, неразбран. Както си отидоха и много други като него, отдали живота си в служба на народ и отечество. В забвение.
 
Copyright 2003-2012 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев