Георги С. Петракоолу - (?-1912) - винопроизводител - Ангел Кръстев

На 26 август 1912 г. в. "Станимашки глас" съобщава тъжната новина, че в гр. Корфу (Гърция) е починал "нашият виден и почтен гражданин Георги С. Петракоолу".

По-надолу в съобщението четем, че "тоя мил и добър доскоро старец спаси едно време от турския меч и огън града ни, обречен от Сюлеманпашовите орди на заличаване, и тая негова добрина се предава и ще се предава от поколение на поколение."

Съобщението на вестник "Станимашки глас" се появява десет дни след проведения антигръцки митинг на 15 август 1912 г. в града. Недоумение буди, че вместо за митигна, редакцията на вестника напомня на асеновградчани за един човек, изселник-изгнанник в Гърция, спасил от опостушение Станимака през мразовитите януарски дни на 1878 година.


Защо все още този факт се среща, почти забравен от хората, в статии, посветени на освобождението на Асеновград? Какво е сторил Георги Петракоолу, че по онова време местните хора спомнят с умиление за неговата постъпка?

По време на априлските събития през 1876 г. Георги Петракоолу спасява местните съзаклятници - отец Матей Тодоров, Павел Костов и Желю Тянев - от арест и съд. През януари 1878 г. в къщата му в кв. "Св. Георги" се настанява известният турски паша Сюлейман. От тук той направлява боевете край Пловдив. Разположената на "Баделема" артилерия и пехотата по височините на "Св. Димитър" и района на Горни Воден чакат сигнал за разрушаване на града. Какви приказки са си казали Сюлейман паша и Петракоолу, колко кафета са изпили, историята мълчи. Мълчи и мястото, където е била къщата на Петракоолу (нея "грамотни" архитекти разрушиха през 80-те години).

Георги Петракоолу сваля феса от главата си и поставя в него шепа златни алтъни. И тръгва от къща на къща, обикаля заможните гърци и българи. Напълнил феса, той се връща у дома и го изсипва в краката на алчния паша.

Станимака е спасена.
 
Copyright 2003-2012 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев