Георги Сивков (1896-1976) - църковен деятел - Харалампи Станчев

За Георги Сивков разказва Олга Томова, почтен председател на дружество "Благовещение".

"Георги Сивков бе член на нашето християнско дружество "Благовещение". И като такъв редовно участваше в богослуженията и другите ни изяви. Другаруваше и с брат Йорданчо, с когото често ходеха по манастири и църкви извън нашия край. Работеше езплатно, за хаир, какво ли не. Той, някогашният земеделски работник и майстор - бъчвар във винарската къща на Боеви, много се изявяваше и като майстор-дюлгерин.
Правеше пътеки из планинските ни околности, не рядко, заедно с Влашо. И всички те водеха до параклиси и туристически обекти. Особено ценен бе с ремонтите на параклисите, изобилстващи край града. И по тези божи храмове прекарваше голяма част от живота си. Материалите за тези ремонти (носени предимно на гръб от него) му даваха и някои предприятия, а пари за покупки - не само заможните християни, като кака Марийка Боева, но и много като нас - сиромаси. Така, заедно с боровските дюлгери, той градеше и стаичките за нощувка на Кръстова гора, за което и ние сме помагали не само при обзавеждането им с одеала и други неща.


За благодеянията си той не обичаше да говори, явно спазвайки и християнската повеля: Каквото дава едната ръка, другата - да не знае". Но запитат ли го по повод дочуто от други очевидци, бай Георги скланяше.


Бил някога на поклоненние в софийски храм. Преоблякъл се, като не забравил и пазения за особени случаи син пуловер, плетен от майка му, но си изпатил с него. Свещопродавката, към която се отправил за свещи, вперила яростен поглед в пуловера, тутакси го обвинила, че това е загадъчно изчезналият пуловер на техен служител. Напразно се мъчил наш Георги да търси с очи стари познати и да се защити като благочестив християнин. Не издържал на обидата, поднесена му в божия храм пред толкова много хора, заридал по детски невинно и се разделил със скъпия майчин спомен. Но не след дълго, с много, много извинения и молби за прошка, пуловерът му бил върнат. А обидата?...

Преглътнал я великодушно нашият човек още при свалянето на пуловера в храма, прошепвайки си по подобие на Иисус пред разпятието думите: Прости и, Господи, тя наистина не осъзнава какво върши."

Друг път правил напоителен канал. Цели 40 дни на хляб и лук посветил, за да изпълни поръчката на частни земеделски стопани. Едва тогаз отишъл да си иска парите. Но те го отпратили към Водния синдикат (Напоителна система) под предлог, че това предприятие стопанисва тези напоителни канали. Но чиновниците от синдиката отказали с думите: "Който те е наел, той да ти плаща".

Научил, за нещастието му, един негов познат адвокат решил да го защити. Поговорили си и адвокатът завел дело, като го успокоил, че няма да му иска хонорар за това толкова лесно и сигурно за спечелване дело. Но когато дошло време за неговото гледане, случило се нещо много интересно и неочаквано.

И в тази полунощ преди съдебното заседание, както обикновено бай Георги коленичил пред иконостаса. Горещо се помолил и отново си легнал. Но не заспал. Стаята му се изпълнила с огнено сияние. Явил му се Иисус Христос и му рекъл: "Георги, на теб не ти е дадено да ходиш по съдилища. Откажи се, аз ще ти платя...". Възраздвал се старецът неописуемо, най-вече от това, че Всевишният го удостоил с внимание. Едва дочакал да съмне и хукнал да дири адвоката си. Учуден, правникът възразил по искането му да оттегли молбата си по делото. Бай Георги никак не искал да разкаже за видението си, убеден, че няма да му повярват, но бил принуден от неотстъпчивостта на адвоката, който все пак приел да се съобрази с последното желание на своя довереник. Но накрая малко закачливо го попитал: "Че как ще ти плати Господ, с левове или в долари?" Не искал старецът да обяснява, че преди парите за него стоят много други неща, и със смесени чувства на радост и огорчение си тръгнал.

При поредното си посещение на параклиса "Св. Илия" - балканския пак от бай Георги можахме да чуем, но този път - развръзката. Когато прекарвал новата пътека към параклиса, го посетили група туристи. Попитали го дали може да направи и друга, по-пряка, към техния туристически обект. "Че как не" - отговорил им нашият човек. "Ние сме адвокати и съдии от Пловдив - пояснил най-възрастният от тях, допълвайки. - Ако сториш това до идната неделя, ние пак ще дойдем, но ще искаме да ни дадеш паспорта и документ, удостоверяващ, че твой земеделски имот е взет от ТКЗС. Ние ще ти изкараме пенсия". С още по-голямо усърдие заработил бай Георги и в уговореното време изпълнил заръката. Зарадвала го благодарността, изказана му от тези учени хора, но най-вече това, че само след три седмици получил пощенски запис и пенсионното решение за отпуснатата му 60-левова пенсия. Купил кутия шоколадови бонбони и право при асеновградския си адвокат.

Веднъж, някъде около 1961 г. отново бяхме на Кръстова гора. Бяхме си легнали сравнително рано. Някои от нас все още не бяха заспали, когато бай Георги почука на вратата ни, за да ни покани на традиционното нощно бдение в параклиса. "Не е ли рано?" - запитахме го, защото никой от нас нямаше часовник.
"Не!" Никак не е рано, не чухте ли небесните камбани?" - учудено ни запита от своя страна, добавяйки - "След малко и вие ще ги чуете". И след песнопенията и техните молитви, всички ние, затаили дъх, чухме за първи път далечното, но отчетливо ехо на небесния камбанен звън.

Такъв, с неизменната блага усмивка, каскета и синята абичка, повече от обикновен на глед, бе нашият бай Георги.
 
Copyright 2003-2013 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев