Димитър Стоилов (1840-1927) - Боян Каменов

През втората половина на XIX в. Станимака се оформя като значителен търговски и занаятчийски център. Развиват се медникарството, железарството, бубарството и др., което е допринесло за определяне имената на немалко улици - "Медникарска", "Железарска", "Копринарска" и др. Градът е в непосредствена близост до родопските гори, което е дало възможност за развитието и на други занаяти - дърводелство, кацарство, самарджийство и др. Всичко това е добра основа за осигуряване на препитание както за станимаклии, така и за много хора от околните полски и планински села. Започва и преселване от тези райони.

От с. Арапово (днес Златовръх) в Станимака се заселва Стоил Георгиев, за да учи самарджийски занаят . Тук се оженва за станимаклийката Петра Страунева. Раждат им се няколко деца, едно от които е Димитър, бъдещият хаджия, поборник и будител.

Още от малък Димитър се отличава с голямо трудолюбие и ученолюбие. По това време в града няма българско училище и той е записан в гръцко. За да усвои добре гръцкият език и църковното богослужение, баща му наема домашен учител. Като поотраства Димитър помага на баща си в самарджийската работилница, а в свободното си време посещава новооткритото българско училище. Учителят Стоян Джансъзов насърчава ученолюбивия младеж, дава му книги за прочит. Със своята любознателност, трудолюбие и честност, младият Димитър си спечелва голям авторитет.

При откриването през 1866 г. на българската църква "Св. Димитър", Димитър е избран за църковен певец. Три години по-късно младият станимаклия посещава Йерусалим. Тук престоява половин година и става хаджия. След завръщането си в Станимака се включва активно в църковните и просветните дела на града, където по това време се води борба за църковна независимост, за всяка църква и манастир, за всяко училище, за църковни имоти.

Хаджи Димитър Стоилов се включва активно и в основания през 1873 г. Таен революционен комитет. В навечерието на Априлското въстание той е един от най-активните деятели и най-близък помощник на Централния таен революционен комитет. Докато в Пловдив въстанието претърпява неуспех, то в Станимашкия край се проявява голяма активност за организирането му. По независещи от местния революционен комитет причини, тук въстание не избухва.

Революционната дейност на Хаджи Димитър Стоилов продължава и след Освобождението на България от Османско иго. Част от Родопите - на юг от Рожен остава в Турско. Части от разбитата армия на Сюлейман паша се вдигат на въоръжен бунт под командването на английския офицер Сенклер. За потушаването на този бунт в Родопите се водят тежки сражения, в които главно участие взема четата на Капитан Петко войвода. Станимаклията Хаджи Димитър Стоилов съставя списък на годните да носят оръжие селяни от осем родопски села, въоръжава ги с руско оръжие, изпраща доброволци, оръжие и провизии на четата на Капитан Петко войвода.

В своите спомени той пише: "...По това време аз по заповед на Пловдивския централен комитет отидох по моите предназначени села и незабавно от всяко село по 10 души юнаци биваха изпращани на подкрепа на Петковата чета". По време на най-тежките боеве Хаджи Димитър Стоилов отива в село Широка Лъка с 4 мулешки товара снаряжение - пушки, шинели, навуща, цървули и пари, дадени от Хасковския местен комитет и ги предава лично на Капитан Петко войвода.

След потушаването на Сенклеровия метеж в Родопите Хаджи Димитър Стоилов взема дейно участие в укрепването на местната власт и възстановяването на разсипаните и опожарени села. Назначен е за околийски началник, а при проведените наскоро след това избори станимаклии го избират за Народен представител в Румелийското народно събрание. Започналата след това партизанщина, корупция и фалшификации принуждават Хаджи Димитър Стоилов да напусне Станимака и през 1882 г. заминава за гр. Варна, където са се установили вече негови близки другари и съратници, между които и прославеният Капитан Петко войвода. В живота на заслужилия станимашки възрожденски деятел започва нова страница. За популяризиране и увековечаване живота и борбите на Капитан Петко войвода Хаджи Димитър Стоилов събира пари и сам прави дарение за отпечатването на "Маронската битка".

През 1893 г. Хаджи Димитър Стоилов заедно с Отон Иванов (известен революционен деятел от Централния революционен комитет) основават Варненската социалдемократическа дружинка и е избран за неин председател.

През 1896 г. новите управници го принуждават да напусне Варна. Той се връща в родната Станимака, където е назначен на длъжността комисар в Общината, а в последствие постъпва на работа в Пловдивската постоянна комисия.
 
Copyright 2003-2014 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев